site.btaЕстествената родина на един писател е езикът, казва Димитър Бочев, който днес отбелязва 80-ата си годишнина

Усещам се като български писател. Естествената родина на един писател е езикът. Ако искам да живея в разбирателство със себе си, трябва да се върна в България. Думите са на Димитър Бочев от интервю през 1994 г. Те са по повод решението му да се завърне да живее в България години след нелегалното му напускане на страната през 1972 г. Днес философът и писател отбелязва своята 80-а годишнина.

АРЕСТУВАН МНОГОКРАТНО ОТ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ЗА ДРУГОМИСЛИЕ

Димитър Бочев е роден на 13 август 1944 г. в Силистра. Следва философия в Софийския университет „Климент Охридски” през 1965 – 1970 година. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за другомислие. Два пъти е изключван от университета, последния път без право да продължи образованието си в което и да е висше учебно заведение в България. Многократно е арестуван и изпращан по етапен ред в Силистра без право да напуска града. През 1967 г. работи на хонорар във в. „Дунавска правда“ в Русе.

НАПУСКА НЕЛЕГАЛНО БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1972 Г.

През 1972 г. напуска нелегално страната с помощта на свои западни приятели с фалшив нидерландски паспорт. Установява се в Кьолн, в Западна Германия, където получава политическо убежище. Участва активно в международната правозащитна дейност на Хелзинкския комитет. Първоначално работи като нещатен сътрудник на радио „Дойче Веле”, където заедно с писателя Георги Марков, с когото го свързва и лично приятелство, води рубриката „Есеистични понеделници“ в българската емисия. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на радио „Свободна Европа” в Мюнхен, където дълги години отговаря за седмичната културно-публицистичната програма „Контакти”. Тук прозвучават за първи път „Задочните репортажи” на Георги Марков, есета и коментари на Атанас Славов, Асен Игнатов, Стефан Попов, Христо Огнянов, Тончо Жечев, Михаил Неделчев, Димитър Коруджиев и др. През 1976 г. срещу Димитър Бочев е заведен задочен наказателен процес в Силистра. Осъден е на 10 години затвор, защото се е поставил в услуга на чуждо разузнаване. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г. След промените през 1989 г. Димитър Бочев е сътрудник на президента Желю Желев по въпросите на хуманитарната помощ от чужбина, работи като кореспондент на радио „Свободна Европа“ в София, участва в дейността на Българския хелзинкски комитет, публикува редовно в периодичния печат, сътрудничи активно и на електронните медии, води есеистични рубрики във вестниците „Демокрация", „Труд", и „Стандарт", печата в различни литературни  списания. През пролетта на 2013 година Димитър Бочев за кратко е политически съветник в служебното правителство на Марин Райков. Понастоящем е колумнист на списание „Култура“. 

„МЕЖДИННО КАЦАНЕ“ Е ПЪРВИЯТ МУ РОМАН

През 1991 г. в България излиза първият му роман - „Междинно кацане” (1991), посрещнат възторжено от литературната критика. Две години по-късно – през 1993 година -  издателството на БАН издава сборникът му с философски есета  „Хомо емигрантикус". Романът и сборникът с есета са представени пред българските читатели на 22 април 1994 г. Името на романа „Междинно кацане“, обяснява тогава Димитър Бочев в интервю за в. „Стандарт“, означава за него, че  „заминаването“ му от България е просто страх, че остане ли тук, потопен в една политическа ситуация от главата до петите като във восък, ще загуби себеуважението си. А на въпроса как би определил романите си Димитър Бочев отговаря: „Те са асоциативни романи. Хаотична смесица между съновидения и действителност, която непрекъснато се губи – в крайна сметка нито авторът, нито читателят знаят какво се е случило в действителност. Не съм търсил специален ефект, това е част от светоусещането ми, защото мислите ми са не по-малко субстанциални, отколкото самата действителност. Основно и за двата романа е колко мъчително трудно е да се самоустановиш вътрешно, идвайки от една действителност, която те е прогонила, в друга – в случая Германия, и колко трудно е да съчетаеш тези два свята в една съдба.“

 През 1997 г. издателство „Летера“ се ангажира с издаването на романа му „Генезис ІІ”, след като Димитър Бочев не успява да се договори с издателствата „Български писател“ и „Христо Ботев“, въпреки че за романа неведнъж се говори по радио „София“ и телевизията. От 550-те  страници на „Генезис ІІ” над 400 са публикувани вече в български литературни вестници и списания – „Летописи“, „Литературен форум“, „Съвременник“, „Пламък“, „Литературен вестник“, „АБВ“. За романа Димитър Бочев казва в интервю за вестник „Демокрация“ през октомври 1996 г.: „Като „Междинно кацане“ и „Генезис II“ е произведение, дълбоко чуждо на националната ни литературна традиция. Най-общо казано негова основна тема е обездухотворяването на епохата, пагубният процес на освобождаването на цивилизацията ни от култура.“

ЛИТЕРАТУРАТА НЕ Е УРОК ПО НРАВСТВЕНОСТ

През 1998 г. излиза романът му „Синеоокият слепец“, който критиката определя като скандално нецензурен. По този повод Димитър Бочев казва в интервю за вестник „24 часа“ същата година: „В книгите ми всички нецензурни думи са натоварени с конкретни художествени функции. Убеден съм, че възпитаният читател може да чете всичко. Литературата не е урок по нравственост. Който жадува да му изнеса лекция, нека я търси другаде.“  Романът му печели специалната награда в Първия национален конкурс за нов български роман на Фондация „Развитие“ (1997). На въпроса какво е писането за него, писателят отговаря в интервю за вестник „168 часа“ през 1998 г.: „Психотерапия. Изхвърлям върху белия лист всички отрови, с които тоя свят ме е заредил.“

През 1999 година за цялостното си творчество Димитър Бочев е удостоен с Юбилейната награда на Международната академия на изкуствата в Париж.

През 2010 г. излиза неговият втори сборник с философски есета „Боготърсачът между беса и слепотата", през 2021 г. – романът му „Опит за екстаз: философски роман“. През 2016 и 2017 година излизат два тома с негови есета, озаглавени „Несъгласни думи: Портрети и размисли : Есета. т. 1”  и „Несъгласни думи: Портрети и размисли : Есета. т. 2”. През 2019 г. излизат философските му изследвания „Самоубийството: начин на (зло)употреба“, а през 2023 година – последният му роман „Белият слон”. 

/ ГН

/МГ/отдел „Справочна“

Използвани източници: в. „Литературен форум“, 20.5.1992; 10.11.1993; 22.5.1996, в. „Отечествен вестник“, 3,4.5.1994, в. „Стандарт“, 22.4.1994, в. „Век 21“, 4.5.1994, в. „Труд“, 19.7.1994/,