site.btaПрез това лято акцент за археолозите в „Солницата“ ще бъдат проучванията на производствения комплекс

През настоящия, 20-и поред, археологически сезон в праисторическото селище „Солницата“ край Провадия акцент ще бъдат проучванията на производствения комплекс, каза днес за БТА ръководителят на разкопките акад. Васил Николов. По думите му той се намира на около 100 метра от древното селище и е на площ от близо 5 декара. В момента на мястото има огромни насипи от пръст, натрупани през близкото минало. Археолозите ще ги разчистят и ще започнат по-подробни проучвания на комплекса, който е работил преди хиляди години.

Промишленото производство датира от 4700-4450 година преди Христа, каза Николов. Тогава древните са добивали до 5 тона суха сол. Началото на добива обаче е поставено 5600 години преди Христа. Технологията е била много по-примитивна и хората са получавали за усилията си едва по 25-26 килограма сол. За 9 века производството се е усъвършенствало. По думите на Николов това се е случило на база натрупването на опит, защото хората живели и работили край днешна Провадия, са първите в Европа, които са се занимавали с такава дейност, и е нямало от къде да получават информация. Той допълни още, че през това лято ще продължат и проучванията в къснохалколическия пласт на „Солницата“, където има къщи.

За 20 години този обект успя да ме изненада неведнъж, каза ръководителят на разкопките. Според него преди две десетилетия никой у нас не е бил наясно, че край Провадия е добивана сол, тогава за българската археология тази тема не е съществувала изобщо. Николов уточни, че солта става негова тема още през студентските му години, когато попада на книга на полски автор за древното добиване на сол в Европа. През 2004 година при него отива тогавашният кмет на Провадия Марин Георгиев и му предлага да започне работа. Осигурява му работници и база и така се поставя началото на серия научни открития.

Първа изненада бе древността на солодобиването, това е най-старият такъв център в Европа, посочи Николов. Следващият сюрприз за учените е, че под пръстта и храстите се крият два големи етапа. По-старият е праисторическата селищна могила, изоставена от обитателите заради промени в климата, следва резиденция на тракийски аристократ от 2-1 век преди новата ера. Все още нямаме доказателства къде точно той е добивал сол, но явно е бил тук за това, допълни Николов. По думите му тракиецът е бил много богат, за което свидетелстват намерените фрагменти от счупени чаши и съдове от гръцка керамика, които са стрували много. Обикновено такива има по черноморските колонии, във вътрешността на страната – не, обясни Николов. Според него е твърде вероятно тракийският аристократ да е предизвикал много завист и да са го убили. Надгробната му могила е висока 13 метра, което показва, че роднините му са били достатъчно богати и са му били благодарни за това, което им е оставил, с усмивка допълни Николов. Всъщност, преди години точно заради тази могила археолозите започват да копаят периферията й и така попадат на укрепителните системи около праисторическото селище. Такива крепостни стени по него време в Европа изобщо не е имало, подчерта Николов. Радиалните структури към тях – около 50 на брой, също са уникални. Чак през последните векове преди новата ера на територията на Австрия и Германия са правени такива структури, но това е 5 хиляди години по-късно от това, което се вижда тук, край Провадия, подчерта ученият.

Соловарите са живеели в селището, те са били много богати хора, така са разширили производството, разказа още Николов. Според него са разчитали и наемна работна ръка, защото са им били нужни хора за технически дейности. Процесът на производство на сол е изисквал много дървен материал, а той с годините се е носел от все по-голямо разстояние. Необходими са били и специфични керамични съдове, чиято направа и употреба също е изисквало работна ръка. Живеещите зад крепостните стени е нямало как да се справят с всички задачи, особено като се има предвид, че тогава не са познавали колелото и всичко се е пренасяло на ръка или с говеда. Това, което е останало от древните, обаче показва, че те са били мислещи хора и макар че не са завършили университет и са нямали книги, са били самородни таланти – инженери, стратези, химици, посочи Николов. Той допълни, че е бил изненадан и от някои тънкости около древния добив на сол. Оказа се, че тези керамични съдове, всъщност „поглъщат“ горчивите соли от разсола, обясни ученият.

На „Солницата“ има работа за още поне две поколения археолози, допълни Николов. Той подчерта, че се гордее с екипа си, защото в него влизат млади хора, които искат да работят. В началото трябваше да ги водя за ръка, но днес вече всеки знае точно какво да прави, какви материали и инструменти са нужни, изобщо познава цялата организация на обекта, посочи неговият ръководител. В момента в „Солницата“ работят и двама студенти по археология. По думите на Николов те са пристигнали по собствено желание и са се хванали като общи работници, единствено с желанието да се учат. 

През всичките тези години винаги съм гледал да се грижим не само за реставрацията и консервацията, но и за социализацията на обекта, каза още Николов. Той подчерта, че групи от гости идват всеки ден. Туристите обаче не просто влизат да гледат камъни, тях ги посреща екскурзовод и около час им разказва, обясни Николов. От тази година са поставени и 12 илюстративни пана с QR-кодове на английски и български език, които позволяват всеки да получи допълнителни данни - за съдовете, за производството, за къщите в селището. Николов подчерта, че само по този начин – с осигуряването на колкото може повече информация, хората могат да разберат защо „Солницата“ е от изключително значение не само за България, а за цяла Европа. На територията на нашата страна, части от Сърбия, от Северна Гърция и до Карпатите се развива първата европейска цивилизация, каза ученият. И подчерта, че точно у нас се появява специализираното производство. Всеки може да гледа кози и овце, но не всеки има уменията да добива кремък или сол, обобщи Николов.