site.btaМузикалната поема "Рилският пустинник" е свидетелство за богатата културна традиция на България, пише международна културна платформа

Музикалната поема "Рилският пустинник" е свидетелство за богатата културна традиция на България, пише международна културна платформа
Музикалната поема "Рилският пустинник" е свидетелство за богатата културна традиция на България, пише международна културна платформа
Премиера на музикалната поема "Рилският пустинник" пред храм-паметника "Св. Александър Невски". Снимка: Даниел Димитров /БТА, архив

България, балканска страна с богата култура, се разкрива и като страна със забележителна опера. Това пише международната културна платформа OnlineMerker в обширна статия, посветена на постановката на музикалната поема "Рилският пустинник" на площада пред катедралния храм "Св. Александър Невски" на 27 юли. 

Режисьорът Пламен Карталов и всеотдайният му ансамбъл със скромни средства създават истинско сценично чудо, отбелязва авторът на публикацията Дирк Шаус. 

По случай 100-годишнината от освещаването на катедралния храм Софийската опера представя впечатляващо произведение, чиито корени са дълбоко в българската история и духовност. Духовната значимост на постановката и тържествеността бяха подчертани и от личната благословия на новоизбрания български патриарх Даниил, посочва Шаус.

Статията представя подробно историята на произведението и творците, работили по него, чиято богата култура и всеотдайност са допринесли за разработването на творбата, свързана дълбоко с българската история и национална идентичност. 

Mонументалната сграда на катедралата "Св. Александър Невски", на чийто фон се състоя спектакълът, осигури величествена и духовно заредена атмосфера, подходяща за творбата, посочва изданието. С тази постановка Софийската опера създаде нов, дълбоко вълнуващ портрет на българския национален светец Йоан Рилски. Режисурата на Пламен Карталов беше обмислена и съобразена с историческия и религиозния контекст на творбата. Той създаде постановка, която предава по впечатляващ начин както историческото значение на свети Йоан Рилски, така и неговото послание, според автора, който отделя задълбочено внимание и на режисурата, изпълнението на солистите и хора, осветлението, костюмите, декорите, както и на дигиталната сценография на Владимир Грънчаров, която допринася съществено за наративната плътност на спектакъла. За първи път се разрешава на фасадата на катедралата да се проектират мултимедийни ефекти, допълва авторът в статията. 

С тази постановка Софийската опера направи значителен принос към българския културен пейзаж, като вдъхна живот на историята на св. Йоан Рилски по един дълбоко вълнуващ и вдъхновяващ начин, се посочва в публикацията. Според автора комбинацията от историческа точност, музикално съвършенство и впечатляваща режисура превръщат спектакъла в незабравимо преживяване, а качествата на текста на Тихомир Павлов и музикалната композиция на отец Кирил Попов създават творба, която е значима както в исторически, така и в контекстуален план. 

Изобразяването на живота и делата на св. Йоан Рилски носи послание за надежда, безкористна отдаденост и непоклатима вяра. Тази музикална поема е свидетелство за богатата културна традиция на България и почит към един от най-великите светци на страната, заключава статията. 

/АКМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 15:19 на 31.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация