site.btaБих искал да си сътруднича с художници от България, каза за БТА румънският творец Раул Опря преди участието си на Pictoplasma във Варна

В Румъния Раул Опря е по-известен с артистичния си псевдоним Saddo (Садо). В създадения от него свят от картини и графити се прокрадват влияния от френските художници Анри Русо и Анри Матис, но има и елементи от уличното изкуство, рекламната илюстрация или ориенталските или африканските декоративни изкуства. Със самостоятелни или групови изложби в Германия, Тайланд, САЩ и Дания, Saddo е декорирал и стени в големи улични арт проекти на три континента. Скоро към дългия списък от държави, които е посещавал заради творческите си проекти, румънецът ще добави и България. Той е поканен да участва във второто балканско издание на Фестивала за дизайн Pictoplasma, който ще се проведе от 6 до 8 септември във Варна.

Раул Опря (Saddo) даде интервю за БТА месец преди събитието. 

Раул, благодаря, че ме покани в ателието си в Букурещ, за да се запозная отблизо с творбите ти. Скоро ще имаш възможност да ги представиш и пред българска публика. Как и от кого дойде поканата?

- Поканата дойде преди няколко месеца от Лусина Терзиян - илюстратор, графичен дизайнер и творчески директор на българското издание на международния фестивал Pictoplasma. Не знаех, че има балканско издание, познавах оригинала от Берлин, откакто живях там през 2008 г. Винаги съм се възхищавал на този фестивал и се зарадвах, че се случва и на Балканите.

Какво ще покажеш и разкажеш на публиката във Варна? 

- Ще имам беседа, в която щe представя моята еволюция като художник, откакто завърших в Клуж и правех улично изкуство, до днес, с акцент върху моментите, когато почувствах необходимост да се преоткрия по отношение на стил, теми, посока и т.н. Гъвкавостта на моя стил и различните приложения, които намерих за него с течение на времето. Освен това ще имам уъркошп в сътрудничество с Habitat Pottery, където участниците ще могат да видят част от моята поредица от рисувана керамика, ще получат технически съвети от Иви от Habitat Pottery и вдъхновение и креативност от мен, надявам се.

Това ли ще бъде първото ти посещение в България?

- Не. Но ми се иска да бях идвал повече пъти в България, като се има предвид, че сме толкова близки съседи. Само веднъж съм бил на море, на Златни пясъци, преди много години. Изглеждаше много по-хубаво, отколкото в Румъния. Искам да стигна до Крапец. Много приятели предпочитат да ходят там, отколкото в Румъния. Нямам търпение да стигна до Варна, може да мина и през София.

Какво знаеш за България? Какво си чувал за страната ни?

- Малко ме е срам да призная, че не знам много за България, освен основните неща. Но бях супер приятно изненадан от професионализма на организаторите на балканското издание на Pictoplasma, от начина, по който изглежда Habitat Pottery, много западен и с добър вкус. Сигурен съм, че ще ми хареса много и във Варна. 

Може би фактът, че Румъния и България са били част от комунистическа Източна Европа, ме е карал да се интересувам повече от западните страни и да игнорирам съседните държави, но бих искал да проуча повече тази област в близко бъдеще.

Сътрудничиш ли си с артисти от България? 

- Не, но срещнах няколко графити артисти от България преди около 15 години, когато бях по-активен на графити и стрийт арт сцената. Бих искал да се срещна и да си сътруднича с художници от България, може би ще нарисувам и графит по някое време. Бих искал да опозная повече графити артисти от България. 

Кога започна да рисуваш? 

- Започнах да рисувам като малък. Рисувах това, което виждах в анимационните филми, в "Костенурките Нинджа", в научно-фантастичните филми "Междузвездни войни", "Стар Трек", "Извънземното". Имах един приятел, който учеше в Гимназията по изкуства в Сибиу и двамата бяхме фенове на научната фантастика и ужасите. Рисувахме много заедно, на тениски, на дънки, правехме комикси, пишехме научно-фантастични разкази.

Затова ли в творбите ти има толкова много елементи от "Междузвездни войни"?

- Бях голям почитател на “Междузвездни войни” като малък. Имах и видеокасети. Често гледах филми, рисувах космически кораби, чудовища, същества от поредицата, а наскоро направих илюстрация с Дарт Вейдър за приятел. Бих искал да правя повече научно-фантастични илюстрации, това ме пренася в детството ми и е много забавно. Като процес, който не трябва да бъде ограничен от конвенции или реализъм.

Какво друго те вдъхновява? Какви са историите зад твоите рисунки?

- Зависи от периода, от интересите. Минах през тази фаза на научната фантастика и фентъзи, за която ти споменах. Но имаше и моменти, в които просто изследвах форми, цветове, без ясна тема. Друг път съм се вдъхновявал от природата, от натуралистични илюстрации от пътувания. Имах период, в който бях привлечен от мрачни теми, от смъртта, от боговете на смъртта, митология, фолклор. Напоследък от хип-хоп културата, луксозни марки и предмети, автомобили, бижута и др.

Виждам и женски образи, женска сила в творбите ти. Разпознавам много популярни певици. 

- Преди време започнах поредица от илюстрации с жени, които имат кариера, но се възприемат в различните общества или култури по-скоро като мъжкарани. Започнах със серия от три илюстрации - на африканска жена, която свири на китара, на друга жена от Мароко, която е част от банда жени мотористки, и на жена скейтър от Индия. По-късно продължих да добавям към тази поредица - жена сериен убиец, жена баскетболист от Сомалия, където този спорт беше забранен или ограничен за жени, жена активист от Хонконг. А в момента работя паралелно върху няколко илюстрации, едната с жена културист (вдъхновена от филма Love Lies Bleeding), кечистка от Малайзия, наречена "Феникс", и илюстрация с Долорес Прайс, която беше част от ИРА през 70-те години и участва в бомбен атентат през 1973 г. 

Когато работех върху моята поредица от илюстрации с рапъри, забелязах, че хип-хопът е или беше много мъжествен, повечето артисти, които слушах и ми харесваха, бяха мъже, затова реших да слушам повече хип-хоп артистки и да направи серия от портрети на рап изпълнителки като Лил Ким (Lil Kim), Рапсоди (Rapsody), Sampa the Great, Princess Nokia.

Забелязах, че можеш да рисуваш и с двете си ръце... 

- Винаги съм предпочитал да рисувам или пиша с лявата ръка, но в училище учителите ме "поправиха" и ме накараха да пиша с дясната. Така че пиша с дясната, но запазих първоначалния си импулс да правя неща с лявата и продължих да рисувам с нея.