site.btaУниверситетът в Гьотеборг е може би единственият в света, в който класическият старобългарски език е самостоятелна специалност, пише в. „Аз-буки“

Гьотеборгският университет е може би единственият в света, в който класическият старобългарски език е самостоятелна специалност. Това пишат от вестник „Аз-буки“ в новия си брой, като цитират доц. Антоанета Гранберг, която заради приноса си в създаването на специалността получава през 2018 г. наградата на ректора на висшето учебно заведение.

Класическият старобългарски език не се изучава нито в рамките на българската филология, нито пък на славянските филологии, разказват от изданието. Студентите в тази специалност учат три години само старобългарски, а след защита на дипломна работа взимат бакалавърска степен. След това могат да продължат и в магистърска степен още две години и да станат магистри по старобългарски език.

Пред вестник „Аз-буки“ доц.Гранберг разказва, че има и докторанти, а най-новият от тях ще се занимава с проблеми на глаголическите преводи.

Доц. Гранберг има студенти от цялото Скандинавие, а понякога дори от Германия и САЩ, защото старобългарски не може да се учи навсякъде на всички образователни нива. Курсовете са онлайн и това помага да се включат повече студенти.

Доц. Гранберг посочва, че обяснението за интереса от страна на Швеция към старобългарския език има няколко различни аспекта. Малко известен факт е, че Швеция, ако не се броят славянските страни, е страната с най-богати сбирки от средновековни славянски кирилски ръкописи и старопечатни книги, отбелязват от „Аз-буки“. Допълват, че едната причина да има интерес към старобългаристиката в страната, е, че студентите имат възможност да използват много материали, да разгърнат ръкописите и да ги изследват на място. Съхраняват се и пергаментни фрагменти, но повечето ръкописи са на хартия и са много ценни.

Друго възможно обяснение е, че в шведското общество има разбиране за това, че са нужни специалисти, за да може тази част от днешното културно наследство на Швеция да получи добро експониране. А за тази цел са необходими учени, които да изследват тези ръкописи, да проучат дипломатическите връзки на Швеция с други страни.

Трето обяснение е, че шведската Лутеранска църква поощрява своите свещеници да се запознаят със старобългарския език, за да може да се видят приликите с други дялове на християнството.

/ ГН