site.btaСтуденти от Сърбия, Полша и Украйна участваха в културен маршрут „Легендарните места на България“

Нов културен маршрут под надслов „Легендарните места на България – Старопланински легенди“, предназначен за чуждестранни студенти българисти, се е състоял от 10 до 14 юли. Участници в него са били студенти от Сърбия, Полша и Украйна. Това съобщават от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН).

Маршрутът е създаден от доц. д-р Вихра Баева и доц. д-р Веселка Тончева от ИЕФЕМ към БАН в рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, а подзаглавието е реверанс към българския класик Йордан Йовков. Пътуването започна от Ловеч, преминава през Троян, Троянския манастир, Габрово и Боженци, като завършва във Велико Търново. 

Във фокуса на маршрута са както емблематични за България, така и слабо известни места, свързани с предания и легенди от различни периоди - храмове, крепости, мостове, чешми, паметници, интересни сгради и други знакови места, посочват от ИЕФЕМ-БАН.

Разказите очертаха фигурите на забележителни личности, чиито биографии се разгръщат на границата между историческото и легендарното - майстор Кольо Фичето, заложил главата си под моста на Бяла, дядо Миньо от Габрово, носил обувките си в ръка, за да не се износват, но дарил огромни суми „на ползу роду“, „личният приятел на Чърчил“ Пенчо Семов, построил кораб в гората край Габрово, болярката Божана, довела деветимата си сина в дебрите на Балкана, за да създадат ново селище след падането на Търново под османска власт, последният български цар Иван Шишман с неговите изчезнали съкровища и сбъднати пророчества и много други“, допълват от ИЕФЕМ-БАН.

Младежите са научили повече за някои традиционни занаяти, сред които характерното за района на Троян грънчарство. „Те не само разгледаха в музея образци на керамика от различни епохи, но имаха възможност да се запознаят със съвременен майстор грънчар и сами да изработят под негово ръководство свои произведения. Научиха и много анекдоти за прословутата габровска пестеливост, както и трогателни любовни истории, като тази на троянската „Вила Ванна“ и чешмата „Бяла Анаста“ край Ловеч, а също и разкази за чудеса, свързани с Троянската света обител и „Вонещата вода“ край Габрово“, разказват от института.

Сред разказвачите в рамките на маршрута са били музейни специалисти и екскурзоводи от Регионалния исторически музей в Ловеч, Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян, Дома на хумора и сатирата в Габрово, Музей към архитектурно-исторически резерват „Боженци“ и Регионалния исторически музей в Велико Търново, отбелязват от ИЕФЕМ-БАН. В проекта са се включили още майсторът на традиционна троянска керамика Румен Георгиев, архимандрит Стефан от Троянския манастир „Успение Богородично“ и служители от Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести - сградата, известна сред габровци като „Парахода“, отбелязват организаторите. Водещите на маршрута - доц. Баева и доц. Тончева, са представили резултати от свои научни изследвания.

„Тъй като никога досега не съм бил в Северна България, тази програма ми помогна да преживея и усетя прекрасното културно наследство от този регион, който може да се счита за исторически център на българската история и държавност. Изключително съм благодарен на БАН, на доц. Вихра Баева, доц. Веселка Тончева и на всички други, които проектираха, подкрепиха и реализираха тази изключителна програма и бих препоръчал на всички да кандидатстват за участие през следващите години“, гласи послание на един от участниците - Сърджан Тодоров от Сърбия, цитирано от ИЕФЕМ-БАН.

/ ГН