site.btaПолитиците трябва да вземат информирани решения относно подкрепата на изкуствата и културата, казва пред БТА проф. Лидия Върбанова

Политиците трябва да вземат информирани решения относно подкрепата на изкуствата и културата, казва пред БТА проф. Лидия Върбанова
Политиците трябва да вземат информирани решения относно подкрепата на изкуствата и културата, казва пред БТА проф. Лидия Върбанова
Проф. д-р Лидия Върбанова, снимка: личен архив

Политиците трябва да вземат информирани решения относно подкрепата на изкуствата и културата, а творците и творческите организации – да работят със изследователите, за да се събират мнения и данни, които да подпомагат творческата практика. Това казва пред БТА проф. д-р Лидия Върбанова от Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафоов“ (НАТФИЗ) по повод участието на академията в проекта IN SITU.

IN SITU се фокусира върху подпомагане на научните изследвания, практиките и политиките в областта на културата и творческите индустрии в изолирани извънградски региони в страни от Европейския съюз (ЕС), основно свързани със социални иновации и творческо предприемачество, които да спомогнат за развитие на конкурентноспособността и устойчивостта в тези региони, разказва проф. Върбанова.

„Малките населени места, извънградските райони, периферните градове и села са лишени от многообразно културно предлагане и са практически „невидими“ за инвеститорите и туристите. Освен това, навсякъде изследователската дейност изостава, в сравнение с творческите практики и културната политика. Затова решихме да разработим проекта IN SITU, с акцент върху предприемачеството и иновациите в културните и творчески индустрии в тези изолирани места“, допълва проф. Върбанова.

Проф. д-р Лидия Върбанова пред БТА, в разговор с Даниел Димитров: Защо е важно участието на НАТФИЗ в този проект? Какви са ползите за страната ни? Защо фокусът на проекта е върху извънградските райони? Кои са най-добрите световни практики? Какво е бъдещето на IN SITU? Има ли интерес към резултатите и изследванията в проекта от страна на държавата – министерства и други институции, които работят по сходни теми? Адекватна и надеждна ли е българската културна политика?

Проф. Върбанова, предлагам Ви да започнем нашия разговор с едно изречение, от което да стане ясно на нашите читатели какво представлява проекта IN SITU?

- Проектът IN SITU се фокусира върху подпомагане на научните изследвания, практиките и политиките в областта на културата и творческите индустрии в изолирани извънградски региони в страни от Европейския съюз (ЕС), основно свързани със социални иновации и творческо предприемачество, които да спомогнат за развитие на конкурентоспособността и устойчивостта в тези региони. Проектът е комплексен, 4-годишен, с консорциум от 13 партньори от девет европейски страни и е финансиран от програма „Хоризонт2021“ на ЕС. Ние, НАТФИЗ, сме щастливи и горди, че сме достойни партньори по този проект.

Защо е важно участието на НАТФИЗ в този проект?

- Участието ни е важно в няколко аспекта. Първо, доказателство е за това, че НАТФИЗ е не само образователна институция, но и научно-изследователски център – нещо, което като че ли малко се знае и разбира от широката аудитория. Ефективното образование е свързано и с развитието на методология, изследователски аспекти, проучвания, академични разработки, от които ние в България имаме голяма необходимост в образованието, свързано с мениджмънт в изкуствата и културата.

Второ, чрез този проект НАТФИЗ разширява все повече портфолиото си с важни и необходими съвременни аспекти в управлението на културни дейности. Например дигитален маркетинг, финансиране на културата, развитие на аудиториите, социално предприемачество, работа в мрежи и стратегически алианси и други.

Трето, широкото партньорство и признанието на НАТФИЗ на европейско и международно ниво става все по-изразено, особено в областта на научните изследвания и образователните програми. В проекта тази година НАТФИЗ провежда обучителни и менторски програми в шест европейски страни, където създадохме „IN SITU лаборатории по предприемачество и иновации“ – Финландия, Ирландия, Исландия, Латвия, Португалия и Хърватия. 

У нас само НАТФИЗ ли би имала полза от проекта? Какви са ползите за страната ни? 

- Управлението и осъществяването на такъв европейски проект не е лесна задача, но смятам, че НАТФИЗ се справя успешно. Изтича втората година от изпълнението на проекта. Както при всеки социален проект ползите не са видими веднага. Необходими са време и съвместни усилия, за да се проявят.

Една от ползите е, че колегите ни в страните, в които провеждаме обучения, разбират много повече за позитивните страни на България, за нашите таланти и творчески организации, за нашата читалищна система от културни и образователни дейности в изънградските райони, която е уникална по рода си и с богата история.

Друга полза е в това, че се надяваме да „заразим“ българските организации, университети и академии да кандидатстват по-смело и по-често в програми на ЕС в областта на културата и творческите индустрии. Ползата от проекта е и в аспекта на свързване на културните политики с творческата практика чрез тези комплексни научни изследвания.

Политиците трябва да вземат информирани решения относно подкрепата на изкуствата и културата, а творците и творческите организации – да работят със изследователите, за да се събират мнения и данни, които да подпомагат творческата практика.

Проектът има още две години, през които продължаваме работата по научните доклади. За всеки резултат от изследванията ние информираме българските професионалисти в областта с регулярни блогове на сайта на НАТФИЗ, в социалните и конвенционални медии. Надяваме се, че ползата е и в това да провокира българските изследователи и образователни институции да търсят възможности за реализиране на подобни доклади и разработки и в България.

Защо фокусът на проекта е върху извънградските райони?

- Идеята за този проект се роди, когато преди повече от три години се събрахме с колеги от различни европейски страни, за да обсъдим какви са общите проблеми в областта на културните и творческите индустрии. Оказа се, че във всички страни един от основните проблеми е голямото съсредоточаване на творчески дейности и организации в столиците и в големите градове.

Малките населени места, извънградските райони, периферните градове и села са лишени от многообразно културно предлагане и са практически „невидими“ за инвеститорите и туристите. Освен това, навсякъде изследователската дейност изостава, в сравнение с творческите практики и културната политика. Затова решихме да разработим проекта IN SITU, с акцент върху предприемачеството и иновациите в културните и творчески индустрии в тези изолирани места.

Кои са най-добрите световни практики?

- В проекта IN SITU, след продължителен изследователски процес, открихме 12 творчески практики, както ги наричаме „казуси“ в тези шест региона на Европа – Валмиера, Латвия, Борганес, Исландия, Галуей, Ирландия, Раума, Финландия, Шибеник, Хърватия, Азорите, Португалия. Чрез менторство, мониторинг и обучителни програми помагаме на тези арт мениджъри и творци да разработят иновативните си идеи, и да ги доведат до успешни практики чрез партньорство, търсене на допълнителни източници на финансиране, развитие на дигитален маркетинг и други аспекти.

Мога да посоча няколко примера. Във Валмиера, Латвия, има множество изоставени богати имения, които не се ползват и се разрушават. Идеята там е да се създаде мрежа-асоциация на тези имения, която да помага за тяхното „анимиране“ чрез различни образователни и културни програми, свързване на изкуството с природата и опазването на околната среда, за да се впишат в международните туристически дестинации.

Един от проектите е в Раума, Финландия, където се роди идеята за 3D анимация на сгради, за да станат по-видими и привличат както местни жители, така и туристи. Концептуализирането и организирането на годишен фестивал на 3D аниматори също е част от този проект.

В Борганес имат легенда за 12 Дядо Коледи. Исландия е страна с много мистерии, легенди, видими и невидими чудеса… Проектът там е  свързан с разработването и поставянето на 12 големи статуи на тези Дадо Коледи в една област, която е изключително изолирана и непозната за туристите. Авторът на проекта ще свърже тези статуи с разказването на истории и театрални сценки, които ще привличат туристи и местни жители към тази област, която има нужда от инвестиции и развитие.

Един от проектите в Хърватия, в областта Книн, е свързването на музиката с образованието и децата. Това е един чудесен начин за възпитаване и развитие на бъдещи аудитории за изкуство. Извънкласните интерактивни занимания по музика – свирене на различни инструменти и пеене, са доказали своята ефективност, и нашите колеги там работят усилено, за да катализират ефекта от активното въвличане на децата и подрастващите в различни музикални инициативи и образователни програми.

Какво е бъдещето на проекта IN SITU?

- Не мога да се наема с цялостна дългосрочна прогноза дали проектът ще продължи и след  септември 2026 година. Ние като част от консорциума от партньори по проекта изпълняваме всички поети ангажименти, особено в областта на развитие на капацитета в културните и творчески индустрии – област, в която имаме компетентност и опит. Смятам, че докладите, които предстои да разработим от името на академията, ще са ключови, защото се отнасят до разработване на методологии за развитието на образователни и обучителни програми за творци и мениджъри в тези изолирани извънградски райони.

Очакваме, че 12-те подбрани казуси ще се развият, ще придобият международна популярност, ще привлекат партньори, съмишленици, аудитории. Особен аспект в проекта IN SITU е социалното предприемачество, което все още не е много познато и разработено като област, тъй като иновациите се свеждат предимно до технологични и икономически.

Надяваме се, че проектът ще доведе до по-голямо и по-дълбоко разбиране на необходимостта да развиване на социалното предприемачество и иновации в извънградските региони, защото ползите от това за хората и общностите са огромни. Освен това, ние използваме и ще продължим да използваме докладите и резултатите от IN SITU в обучението по мениджмънт, предприемачество, маркетинг, дигитализация, финансиране и други предмети, които изучаваме в магистърската програма „Мениджмънт в сценичните изкуства и индустрии“ на НАТФИЗ, която ръководя през последните пет години.

Има ли интерес към резултатите и изследванията в проекта от страна на държавата – министерства и други институции, които работят по сходни теми?

- Засега не сме контактували пряко с държавни институции в България, защото все още съществува пропаст между творческите практики, изследванията и културните политики, която някои ефективно работещи колеги, като например Обсерваторията по икономика на културата, се опитват да запълнят. Както споменах, ние разпространяваме регулярна информация за междинните резултати от проекта, досега не сме получили обратна връзка от държавни институции за това какъв е техния интерес към тези изследвания и доколко смятат, че са важни и необходими.

И накрая, след всичко казано дотук, какво е Вашето лично експертно мнение – адекватна и надеждна ли е българската културна политика?

- Очевидно е, през последните години, че отсъствието на стабилна, приемствена, ефективна и комплексна културна политика също е форма на отношение на управляващите към културната политика… Държавата трябва да подкрепя изкуствата и творческите индустрии с различни преки и непреки форми и методи, за да има разнообразие на културно предлагане в изолирани региони, за да има експериментаторство и лаборатории в изкуството, за да е видима България извън границите си чрез своите таланти, за да може изкуството да е достъпно до всички. Защото „културните права“ са много важна част от човешките права. Докато политиците не разберат и прилагат това, всички останали средства за въздействие върху положителното бъдещо развитие на България са напразни.

Проф. Лидия Върбанова е ръководител на магистърската програма „Мениджмънт в сценичните изкуства и индустрии“ в НАТФИЗ. Има професионален опит като консултант, преподавател, изследовател и мениджър в над 60 страни. Нейното професионално портфолио се фокусира върху разработването на културни политики и мениджърски стратегии, предприемачество и иновации, икономика и финансиране, управление на проекти, организационно развитие и онлайн технологии, със специален акцент върху изкуствата, културата и творческите индустрии.

Автор е на редица публикации и учебници, между които „Международно предприемачество в изкуствата“ (2016) и „Стратегическо управление в изкуствата“ (2012 г.), публикувани от научното издателство Routledge. Член е на международната експертна група за приложение на Конвенцията на ЮНЕСКО за културно разнообразие.

/РБ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 15:52 на 23.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация