Ударните инструменти са инструментите на ХХI век. Те присъстват все по-често в афишите и в произведения на композитори от цял. Това каза в интервю за БТА музикантката Татяна Колева, която заедно с колегата си Живко Василев изнесе концерт под наслов „Дърво - Кожа - Дъх“ на Международния музикален фестивал „Варненско лято“. Колева свири на маримба и перкусии, а Василев на кавал. С електрониката на живо им помага Рубен Кийфтенбелт. Заедно са от една година, но смятат да се развиват, посочи Колева. В програмата си те предложиха авторска музика, както и композиции на Янис Ксенакис, който по думите й е един от известните творци на произведения за ударни инструменти. След концерта Татяна Колева изнесе и открит урок за учениците от НУИ „Добри Христов“ в родния си град.
Татяна Колева живее и работи в Нидерландия. Тя е родом от Варна, учила е в Националното училище по изкуствата (НУИ) „Добри Христов“. Когато е първи курс в Националната музикална академия, участва със свои колеги на конкурс във Франция със соната на Барток за две пиана и ударни. Там получава покана да замине за Нидерландия от Роберт ван Сайс, който събира интернационален клас. „Желанието да уча ме заведе там. Завърших Кралската консерватория в Хага, която беше много важно училище за мен заради преподавателите Вим Фос и Люк Нахтегал“, посочи музикантката, която понастоящем преподава в Консерваторията в Гронинген.
По думите й Нидерландия има много добра школа за духови и ударни инструменти. Съществуват редица формации и клубове и се организират големи състезания за такива състави. Барабанчето е в основата на обучението по музика, посочи тя.
Татяна Колева говорипред БТА за съвременната музика за ударни инструменти, реализацията на българските композитори и инструменталисти по света, за връзката с родните ритми
Следва пълният текст на интервюто.
По-добра почва за реализация ли е Нидерландия за перкусионист като Вас?
- Нидерландия има много добра школа за духови и ударни инструменти. Барабанчето е тяхната мая и е в основата на обучението. При нас е по-различно. Ние имаме добро класическо образование в музикалните училища. Чудесна основа дава предметът Задължително пиано. Аз започнах във Варненското музикално училище с пиано и после продължих с ударни. В България нашата подготовка е класическа, пианистична, затова много от родните перкусионисти, които пробиват на световната сцена, са маримбисти. В Нидерландия ме заведе желанието да уча и останах там. През последните години вече нещата се промениха и вече няма значение от коя държава си.
Има ли много материал за перкусионисти в съвременната музика?
- Ударните инструменти са инструментите на ХХI век. Те все повече навлизат в афишите на концертите и композитори по цял свят творят за тях. Има над 150 произведения, написани специално за мен. Аз самата композирам и аранжирам. Особеното на съвременната музика е, че имаш много по-лесен контакт с целия свят. Ударните инструменти сме едно семейство. Нашата ниша е малка, но в същото време тя има много приложения, дори в поп музиката, а смесена с електроника може да звучи в техно концерт и на клубната сцена.
Съвременната музика няма този имидж да е неслушаема и абстрактна, тя има различни влияния върху нас като изпълнители и върху публиката. Едната възможност е да се импровизира, другата - да е написана специално за теб. В концерта във Варна свирихме преди всичко наши авторски неща, с изключение на Янис Ксенакис. Обичам българските фестивали. За щастие „Варненско лято“ ми се доверява. Не държа да свиря всичко, което правя, но усещам когато дойде правилният момент и всичко става много органично.
Пишат ли композиторите нови произведения за ударни инструменти?
- Имам силна връзка с Мартин Георгиев, който също е перкусионист и възпитаник на Варненското музикално училище, а сега дирижира Кралския балет в Лондон. Харесвам музиката, която композира, тя е много вдъхновена, възвишена, свързана с Бог. Той е писал няколко неща за мен, включително Концерт за маримба и оркестър, чиято премиера беше във Варна.
Имаме добро партньорство и с Ценко Минкин. Той е много активен, емоционален, пише и филмова музика. Творбите му се харесват на много хора, те са силни, мелодични, имат фолклорен заряд, енергия, съзерцателност, романтика, поезия.
В началото на тази година имах щастието да бъда поканена да свиря на премиерата на Концерта за маримба, вибрафон и тъпан от Емил Табаков в Скопие и се надявам да го изпълним и в България.
Трудно ли е да пазите в сърцето си родните ритми далеч от България? Чухме, че ги влагате във Вашите авторски произведения. Имат ли почитатели сред слушателите ви?
- Да, балканската музика има много почитатели. Това беше и зрънцето, което ние заложихме в комбинацията на кавал с маримба в проекта ни, а електрониката дойде по-късно. Когато за първи чух какво прави Живко Василев, веднага разбрах, че искам да си партнираме и това стана много спонтанно, точно на базата на родния фолклор. Все повече се обръщаме към предизвикателството да държим нашите неравноделни ритми, които са интересни на Запад, понякога опитвайки с моите инструменти да ги съчетаем с техните регулярни тактове. Получава се интересно смесване на ритми като мозайка. Понякога маримбата може да звучи и вокално, зависи с какви палки се свири. Това също е част от нашата закваска, магията на българските гласове.
Свирили ли сте произведения с перкусии и вокали?
- Преди няколко години направихме голям проект с хора на Ваня Монева и Младежката перкусионна формация. Този концерт бе записан, излъчен по националната телевизия, може да се види и в интернет. Цялата концепция беше на база фолклорна музика. Имаше произведения, написани специално за нас от Любомир Денев, премиерна творба на Мартин Георгиев и Пролетната кантата на Ценко Минкин. Аз винаги поддържам връзка с българските композитори и по-млади музиканти.
Свирите ли в големи състави или се изявявате предимно солистично и с камерна музика?
- Имам един основен състав, който се нарича Младежка перкусионна формация. Премиерната му изява беше във Варна. Той започна като формация на млади даровити колеги, някои още ученици и студенти. Като цяло свиря соло и в различни проекти. Искаме да развием нашето дуо с Живко Василев, което съществува от една година. Той живее в София, но е учил в Нидерландия и често свири там. Във Варна беше нашият пети концерт.
/АКМ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
