site.btaИздателство „Колибри“ представя мемоарната книга „Заговорът на мъртвите“ от Марин Георгиев

Издателство „Колибри“ представя мемоарната книга „Заговорът на мъртвите“ от автора Марин Георгиев. В нея той разказва за нашето близко минало, но и за трескавото ни съвремие, заложил на откровеността като художествено средство, информират от издателството. 

Авторът Марин Георгиев разказва: „От 80-те години на миналия век, когато започнах мемоарите си, до днес са изтекли четири десетилетия, в които се опитвам да побера шест. С всяко от тях растеше и възможността което е било, да бъде казано както е било – нещо, от което се боим. Позволих си да го направя както предците ни, които наистина са били свободни хора и в свободно, и в несвободно време: Петко Р. Славейков, Ботев, Каравелов, Вазов, Яворов, Захари Стоянов. Не се сравнявам с тях като способности, а само като порив за вътрешна свобода: да изразя чувствата и мислите си за видяно и запомнено, а не да угодя на читателя; аз не пиша – аз се изповядвам.“ 

„Заговорът на мъртвите“ на Марин Георгиев е разказ за „междинното българско време“. За едно време, което уж вече го няма, но за което трябва да се свидетелства, искаме ли да разберем какво и как е било. Разказите и свидетелствата в книгата тръгват още преди 1989 г. и епохата на НРБ, но всъщност се трупат като камари от дневници, приписки или писма, утаени в авторовата памет през годините на несвършващия преход. Те са силно пристрастни и остри, често демитологизиращи и дори развенчаващи – така авторът е видял и почувствал хората и събитията, които описва.

Някои от героите в тези истории са отдавна забравени, други като Емилиян Станев, Константин Павлов, Ивайло Петров, Тончо Жечев или Вера Мутафчиева изникват в повече от неочаквана светлина за читателя. Ала такова е положението с мемоаристиката: всеки, разгърнал подобна книга, приема да свери часовника си с автора, запазвайки си изричното право на несъгласие. Миналото е реалност, минаваща през различни рецептивни хоризонти”, пише Тони Николов. 

Марин Георгиев е роден през 1946 г. в с. Биволаре. Работи като редактор в радио Варна и вестниците ,,Учителско дело”, ,,Народна младеж”, ,,Пулс” и ,,Литературен фронт”; от 1992 г. е директор на в. ,,Литературен форум” и на едноименното издателство. Автор е на над 20 книги (две от тях издадени в Унгария) с поезия, проза, литературна критика и преводи. Носител е на високото държавно отличие на Унгария „Про Култура Хунгарика” (2001), на Ордена на президента на Унгария (2016), на Международната литературна награда „Паметна сабя „Балинт Балаши” (2018) и на наградата за поезия на Фондация „Йожеф Уташи” (2019). Първи носител е на наградата „Теодор Траянов” (заедно с Валери Станков) (2012).

/ВСР