site.btaДнес говорим за Далчевата мяра в културата, каза в пресклуба на БТА литературоведът доц. Владимир Донев от Великотърновския университет

Днес говорим за Далчевата мяра в културата, каза в пресклуба на БТА литературоведът доц. Владимир Донев в рамките на представянето на списание ЛИК "По дълбоките следи на Атанас Далчев".

Далчевата мяра в културата е първо да създадеш една сложна своя поетика, да я следваш, да запазиш етиката, да отстояваш себе си честно през годините- много високо познание на критика, на рефлексия, на познание и собствено творчество, подчерта доц. Донев.

„След него не можеш да присъстваш в литературния процес наивно и романтически, защото цялата връзка с традицията и обособяване на собствения глас е мяра, такова е и мълчанието, когато то е натоварено с етическата стойност, каквато притежава далчевото слово“, допълни доц. Донев.

По думите му творчеството на Далчев е познавателен акт, и художествен, и философски. Ерудиран, познаващ модерните европейски литературни течения, с широк кръгозор, който успява да изгради собствена поетика, влияеща на няколко генерации поети до наши дни.

Литературоведът се включи в представянето на списание ЛИК чрез видеовръзка и с останалите пресклубове на БТА в страната, припомняйки връзката на Атанас Далчев и неговите братя Борис и Любомир Далчеви с великотърновския край.

Той цитира историографско изследване на покойния вече литературен историк академик Иван Радев, който предава спомени на негови съвременници от времето, когато Атанас Далчев, първо през 1929 година, е пребивавал в Лясковец и Горна Оряховица. След това, през 1944 година, заради бомбардировките, Далчев трябва да напусне София, както много други представители на интелигенцията, и се установява в провинцията. В Горна Оряховица той е преподавал философия и френски език. Тук Далчев открива красотата на търновските висини и според спомените на лясковския литератор Янко Урумов, се удивлява, че първо е видял Париж и Рим, и едва по -късно е открил панорамата на старославно Велико Търново.

Д-р Александър Христов, преподавател по българска литература и автор на три стихосбирки, коментира влиянието на Далчев върху най-съвременната българска поезия.

Според него четенето на Далчев днес, по следите на неговата поезия, продължава в две линии. Едната е оттласкване от ежедневното и баналното и преминаването отвъд това, което заобикалящото ни носи. А другата линия можем да наречем „Антидалчевска“, която принизява и връща предмета обратно към неговите обичайни значения и функции, допълни д-р Христов.

Далчевата линия в българската поезия е ключът, който определя, кое е висока поезия и кое не е, подчерта д-р Александър Христов. Видеозапис от разговора е публикуван тук.