site.btaВ Атанас Далчев различните образи се събират лесно, но се обясняват трудно, каза проф. Стилиян Стоянов от ЮЗУ "Неофит Рилски"

Като във всяка гениална личност, и в Атанас Далчев различните образи се събират лесно, но се обясняват трудно, каза проф. д-р Стилиян Стоянов, който е ръководител на катедра „Литература и етнология“ към Филологическия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“. Проф. Стоянов гостува в Националния пресклуб на БТА в Благоевград по повод представянето на юнския брой на списание ЛИК, чиято тема е „По дълбоките следи на Атанас Далчев“. Събитието се проведе чрез видеовръзка с всички пресклубове на БТА в страната и чужбина.

Далчев е поет, философ, преводач, една гениална личност. Ако се опитаме да го обясним, може би тръгвайки от биографията му - той е роден в Солун, учил е там, Цариград, София, специализирал е във Франция, той е един тип космополитна личност, каза проф. Стоянов. Другото е контекстът на времето, едно динамично време, в което е живеел и се е оформил като поет, а може би и като личност, най-интересното време в българската история от първата половина на 20-и век, допълни проф. Стоянов. 

Далчев е роден 1904 г., първите неща, които публикува, са от 20-те години -време, в което в България всичко „ври и кипи“. От една страна това е травмата от войната, от друга страна, обаче, е този кипеж, ако нещо трябва да се промени, а страшно много неща трябва да се променят, то е вътре, допълни университетският преподавател. Поезията му също е многостранна, но е адекватно отражение на целия този кипеж, допълни проф. Стоянов. 

Във връзка с преводаческата дейност на Атанас Далчев, проф. Стилиян Стоянов коментира, че за да разбереш своя език, трябва да знаеш чужд, за да разбереш своята култура, трябва да погледнеш чуждата. Тук опираме до това, че преводът може да бъде занаят, а може да бъде и творчество - зависи кой превежда. При Далчев определено не е занаят, посочи проф. Стоянов и допълни, че поетът „има перфектно чувство за език“. Според него при Далчев има „щастливо съчетание на познаване на чужди езици, и то няколко, и перфектно усещане за думите в своя собствен“, с което се появяват преводи, които четем и днес. 

По отношение на поезията на Далчев, проф. Стоянов обобщи, че е искал да говори „с прости думи“, да бъде разбран. „Мисля, че ще се съгласите, че това е най-сложното, лесно е да наредим сложните думи и и да обвиним събеседника, че той просто не разбира. Това, към което Далчев се стреми - да живее и говори като другите, успява да го постигне“, посочи университетският преподавател. Далчев разказва за обикновени неща, които ние виждаме всеки ден и с поезията си ни кара да се замислим за тях, допълни проф. Стоянов.