Сред основните предимства при водородните електромобили е тяхната ресурсна устойчивост. Това каза пред БТА доц. Благой Бурдин от Института по електрохимия и енергийни системи (ИЕЕС) към Българската академия на науките (БАН). Доц. Бурдин, който е възпитаник на Професионалната гимназия по транспорт и транспортен мениджмънт в Казанлък, представи в гимназията първия регистриран в страната водороден електромобил.
По думите му тази регистрация е била чудесна възможност да се научи повече за водородните технологии в електрическия транспорт. „Автомобилът не се различава по нищо от конвенционалните. Основната част на технологията е в предния капак, сърцето на тази система е пакетът горивни клетки, където се извършва електрохимичното преобразуване на водород, който се взема от резервоарите на автомобила, и кислород от въздуха. Това е директно електрохимично преобразуване, в което продуктите са електрическа енергия, топлина и вода“, обясни той. Електрическата енергия се използва за задвижване както на електродвигателя, който е само един и задвижва предните колела, така и консуматорите в автомобила. Топлината през лятото се отделя с външен топлообменник, но предимството на тази отделена топлина през зимата е, че подгрява купето, отбеляза доц. Бурдин. Той подчерта, че това е много сериозно предимство пред електромобилите, защото няма намаляване на пробега при тежки зимни условия.
Зареждането на автомобила става с водород при налягане до 700 бара. При комерсиална станция автомобилът се зарежда за около три минути, а пробегът е между 500 и 600 километра.
Друго съществено предимство е ресурсната устойчивост. „В този автомобил почти всичко се рециклира на сто процента, няма голяма тежка батерия, която да води до предизвикателства при рециклирането‘“, каза той. Доц. Бурдин отбеляза, че рециклирането е много важна част по отношение на цената на тези автомобили в дългосрочен аспект. „Ресурсната устойчивост и липсата на необходимост от голяма батерия в голям мащаб би могло да свали производствената цена, тя би била еквивалентна на останалите автомобили, защото в него няма нищо специфично“, обясни той.
По думите на доц. Благой Бурдин основно предизвикателство пред по-масовото навлизане на водородната електромобилност са зарядните станции. „В момента в страната има само една, тя е част от Центъра по компетентност „Хитмобил“, каза той. Станцията е преместваема и в момента се намира в Стара Загора, където автомобилът беше представен в рамките на иниицативата Дни на водородната елекромобилност. В столицата станцията се намира в полева лаборатория. Според доц. Бурдин тази лаборатория е не само експеримантална постановка, но и важна първа стъпка, за да може тези автомобили да започнат да навлизат.
Надявам се в следващите години това да се случи, защото има предпоставки, коментира още той и отбеляза, че автомобилът не се различава от конвенционалните с изключение на вида на горивото и възможността директно да се прилага възобновяема енергия при неговото използване. „Има и регламент за разгръщането на инфраструктурата за алтернативни горива, според който до 2030 година по основната пътна мрежа и на всеки градски възел в държавите членки на Европейския съюз трябва да бъде изградена такава инфраструктура, което ще бъде една значителна и важна крачка за по-бързото разгръщане на този тип транспорт“, каза още той.
Бъдещето е микс от технологии, смята доц. Благой Бурдин. Според него при всички положения преходът от изкопаеми горива към възобновяеми източници ще изисква всяка налична технология. „Бъдещето е в три основни зони – батерийни електромобили, водородни електромобили и двигател с вътрешно горене със синтетични горива. Какъв ще бъде миксът, зависи от много фактори, но това е част от бъдещето“, посочи той. И изрази мнение, че водородната електромобилност би имала съществено място поради баланса между предимства и недостатъци спрямо останалите автомобили.
Директорът на гимназията по транспорт инж. д-р Дечко Пейчинов благодари на доц. Бурдин за посещението. "Той е наша гордост, част от алеята на славата на гимназията. Днес тук той презентира както своята научна дейност, така и бъдещето на развитието на авомобилната промишленост в България, а нашето училище е част от тази стратегия", каза директорът. Той подчерта, че доц. Благой Бурдин ще бъде лицето на тази индустрия в България.
/АКМ/
news.modal.text