Наличие на много и разнообразни моноспектакли се наблюдава в настоящия театрален сезон, което важи и за програмата на Международния театрален фестивал (МТФ) „Варненско лято“. Това каза в интервю за БТА театроведът и главен координатор на форума Асен Терзиев.
Според него има две основни причини за явлението. Тази сценична форма е предизвикателство към изпълнителя и не всеки се осмелява да влезе в нея, но в същото време дава възможност да се покажат чисто актьорски умения на присъствие, които другите форми не позволяват. По думите му тя дава и огромна свобода, която артистите отговорно да понесат. На второ място според Терзиев моноспектакълът позволява по-директно обръщане към публиката, друг тип свързване със зрителя и заявяване на позиция от страна на изпълнителя.
Той не смята, че пандемията от КОВИД-19 е „виновна“ за наличието на монодрами на сцените, защото продукцията, която гледаме, е създадена след преминаването на вълната от вируса. По думите му и преди е имало периоди с бум на такива спектакли. По тази причина преди години се е появила отделна категория за тях на театралните награди „Икар“, а тази година и на призовете „Аскеер“.
„За това явление си дадохме сметка едва след като бяхме сглобили програмата на „Варненско лято“, не сме се водили от идеята да му обърнем специално внимание тази година“, посочи Терзиев и добави, че критериите на селекционния екип винаги включват високо театрално и художествено качество, иновативен език и ярки постижения. В крайна сметка обаче се оказало, че огромен процент от избраните заглавия през последния сезон са моноспектакли.
Според театроведа показаните на фестивала представления са жанрово много разнообразни. Сред тях има драматически, танцови, one man show и те улавят усещането за времето. Спектаклите „Великденско вино“, с който се откри фестивала, и класическата абсурдна пиеса „О, щастливи дни“ на Бекет, са постановки, в които има и един второстепенен персонаж, но основната драматическа тежест пада върху главния актьор, за който изпълнението е сложно предизвикателство.
Младите актриси Елена Телбис и Весела Бабинова представиха съвременните текстове в монологична форма „Prima Facie“ и „Пистолет в торнадо“, които акцентират на чисто женската позиция. Солови изяви има и в музикалните представления „Морски фар“ и „Saline nebula”.
В два спектакъла един актьор изобразява няколко персонажа. Това са „Докато смъртта ме раздели“ по действителната история на Шарлоте фон Малсдорф, написана така, че изпълнителят представя главната героиня, но и всички хора в нейния живот. Много интересен прочит има в британската версия на „Вуйчо Ваньо“ заради задачата Андрю Скот да влезе във всички роли. Това не е нещо невиждано, но се прави рядко и наистина изисква виртуозни актьори, посочи театроведът.
Прочитът във „Вуйчо Ваньо“ за него поражда асоциация с работата на Мариус Куркински, чийто най-нов спектакъл „Нашенец“ ще види и публиката на „Варненско лято“. Терзиев припомни, че именно известният ни артист в средата на 90-те години е превърнал този тип представления в нещо изключително харесвано и от специалисти, и от широката публика, а с „Дамата с кученцето“ по Чехов, където влиза в няколко роли, Куркински е създал своеобразен култ.
Наличие на много моноспектакли има и на европейските сцени, казва театралният критик и преподавател Томаш Ясай, който гостува на фестивала „Варненско лято“. Той допуска тази тенденция да е свързана и с финансови причини, но по-скоро смята, че става въпрос за артистични избори и решения. Според него артистите изследват самата моно форма, самостоятелното изпълнение на сцената и избора на истории, които си струва да бъдат разказани.
/ХТ/
news.modal.text
