site.btaТази пролет е относително най-топлата за последните 4 години, сочи справка на Националния институт по метеорология и хидрология

Тази пролет е относително най-топлата за последните 4 години, сочи справка на Националния институт по метеорология и хидрология
Тази пролет е относително най-топлата за последните 4 години, сочи справка на Националния институт по метеорология и хидрология
Логото на НИМХ, снимка: НИМХ

Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ) представи данни за пролетта на 2024 г. в България, според които тази година пролетта се отличава с положителни аномалии на средните сезонни температури.

Метеорологични факти и явления

Астрономическата пролет започва с пролетното равноденствие (в 5:06 на 20.III.2024 г.) и продължава до настъпването на лятното слънцестоене (в 23:50 на 20.VI.2024 г.). Метеорологичната пролет е календарният тримесечен период от 1 март до 31 май. Тази година пролетта се отличава с положителни аномалии на средните сезонни температури и сравнително големи положителни отклонения в количеството на валежа. Има характер на топла пролет с валежи около и над нормата.

Средните сезонни температури са между 11 и 15 °С и имат отклонение от климатичната норма между плюс 0.5 и плюс 3.5 °С. Тази пролет е относително най-топлата за последните 4 години. На фигури 1 и 2 са показани карти на средната сезонна температура и нейното отклонение от климатичната норма. На фигура 5 са показани карти на отклонението на средната месечна температура от климатичната норма за трите пролетни месеца.

Сезонните количества валеж в голяма част от страната са между 80 и 120% от климатичната норма. Сезонни суми валеж под 80% от нормата има само в отделни станции в Източна България (Люляково, обл. Бургас – 70%), а над 120% има в много станции, но предимно в Западна и Централна или Североизточна България (Дупница – 175%). Тази пролет е с повече валежи от пролетта на 2022 и 2023 г., но с по-малко от пролетта на 2021 г. На фигури 3 и 4 са показани карти на сезонното количество валеж като абсолютна стойност и като процент от климатичната норма. На фигура 5 са показани карти на месечното количество валеж като процент от нормата за трите пролетни месеца.

Сезонните карти за температурата и валежа могат да бъдат намерени на сайта. Месечни карти на температура и валеж могат да бъдат намерени тук, както и на сайта. Картите се произвеждат автоматично на базата на данни от оперативни метеорологични станции на НИМХ.

От трите пролетни месеца със средни месечни температури над нормата се открояват март и април, като април е един от най-топлите за последните 30 години, докато през м. май температурите в страната са под и около климатичната норма и той е вторият най-студен месец май за последните 20 години след месец май на 2023 г. Валежите през март са около и над нормата в по-голямата част на страната, но са значително под нормата предимно в Източна България. През април месечното количество валеж също е около и над нормата за голяма част от страната, като отклоненията са най-големи в Североизточна България. Поднормени са валежите в Северозападна България. Като най-валежен месец на тази пролет се отличава месец май – най-много в Западна България.

Като относително най-топли периоди се открояват краят на март, началото и средата на април. Относително най-студено е в края на април и в средата на месец май. Най-високата температура, измерена в оперативните метеорологични станции на НИМХ, е 34,7 °С (в Русе на 15 април). Най-ниската температура в извънпланинските райони е отчетена в Гулянци, обл. Плевен, на 9 март и в Дългопол, обл. Варна, на 10 март (минус 7,5 °С). Най-голямото 24-часово количество валеж за сезона е 85 мм (л/кв.м) от дъжд, измерено на 18 април в Кулата, обл. Благоевград. На фигура 6 е показана диаграма на денонощния ход на температурата през пролетта на 2024 г., а на фигура 7 – диаграма на 24-часовата сума на валежите. Диаграми на месечния ход на температурата и валежите могат да бъдат намерени на сайта

Значими метеорологични събития

В периода 11–13 март през страната преминава приземен циклон. Времето е предимно облачно, с валежи. По-значителни по количество са валежите на 12 и 13 март, когато има и гръмотевици и градушки, в Родопите – и локални наводнения. На 11 и 12 март в община Кирково вследствие на проливен дъжд с градушка, гръмотевична буря и силен вятър са наводнени улици, дворове на къщи и временно е затворен пътят между селата Чорбаджийско и Пенковци. Река Кирковска е излязла от коритото си. Наводнена е автогарата в с. Кирково. Метеорологичната станция в селото е измерила 108 мм (л/кв.м) за 48 часа, което е 96% от месечната сума на валежа. На 12 март вследствие на гръмотевична буря, придружена от интензивен дъжд с градушка, има локални наводнения в Крумовград. Измереното 24-часово количество валеж е 65 мм (л/кв.м). В подбалканските градове Сопот и Карлово градушка с размери колкото грахово зърно е натрупала 2 см ледена покривка.

През нощта срещу 25 и на 25 март през страната преминава бърз студен фронт. Има временни увеличения на облачността, на места и валежи. Вятърът от запад-северозапад се усилва и поривите му достигат на отделни места 20–25 м/сек. Температурите за кратко, но чувствително се понижават. Границата дъжд–сняг се понижава до около 600 м, но снежна покривка на тази височина не се образува.

На 25 април преминава средиземноморски циклон. Вследствие на гръмотевични бури и валежи от дъжд и град на 25 април са унищожени напълно близо 5000 дка земеделска продукция в Южна централна България и в подбалканските котловини. Пострадали са новозагорското село Баня, селищата Самуилово, Зетьово, Гита, Свобода, Шивачево, Чирпан, Твърдица, села край Казанлък и Стара Загора. Щети са нанесени и в района на Симеоновград и Харманли. Напълно унищожена е реколтата от пшеница, картофи, слънчоглед и маслодайни рози, поразени са и овощни дръвчета. Има повреди по оранжерии и коли. Поройният дъжд, придружен с град, е затруднил движението по автомагистрала „Тракия“ в района на Чирпан. В чирпанските села Рупките, Гита и Зетьово градовите зърна са били с големина от 5 до 41 мм. На места се е образувала ледена покривка с височина до 30–40 см.

На 3–4 май през страната преминава студен атмосферен фронт. На много места има значителни валежи и гръмотевична дейност. Температурите се понижават и времето е хладно за сезона. В планините вали сняг и в районите над 2500 м се образува съществена нова снежна покривка.

На 8 и 9 май отново преминава студен атмосферен фронт и има значителни валежи с градушки. В Северозападна и Северна централна България вследствие на проливни валежи от дъжд и град са наводнени улици и е изровена пътна настилка. На 8 май падналите валежи от дъжд и град – 38 мм (л/кв.м) за по-малко от 3 часа, са наводнили улиците в централната част на Плевен и се е наложила евакуация на хора от закъсали автомобили, временно е спрян тролейбусният транспорт. Същия ден и през нощта срещу 9 май в резултат на значителни количества валежи от дъжд река Делейнска е излязла от коритото си и е наводнила с. Делейна, обл. Видин. Придошлите води са залели част от къщите в селото. Временно е прекъснато електрозахранването. 24-часовото количество валеж във Видин е 46 мм (л/кв.м), в Ново село – 53 мм (л/кв.м).

На 22 май през страната преминава студен атмосферен фронт и има краткотрайни интензивни валежи с гръмотевични бури и градушки. Мощна гръмотевична буря следобед, придружена от силен вятър, дъжд и град, е наводнила източните квартали на София, съборени са дървета. Падналият за 50 минути дъжд е 49 мм (л/кв.м), което е 67% от месечната норма, а за денонощието – 58 мм (л/кв.м), близо 80% от нормата. Големината на градовите зърна е 20 мм. По същото време в Априлци е паднала градушка с диаметър 40 мм.

Агрометеорологични факти

Агрометеорологичните условия през тази пролет се характеризират с повишена амплитуда и честота на климатичните аномалии. 

В началото на сезона температурите остават по-високи от биологичния минимум на зимуващите зърнени култури и те се намират в активна вегетация. На отделни места в Южна централна България – агростанции Сандански, Пловдив, Пазарджик, Хасково и Любимец, зимните житни култури встъпват във фаза вретенене 2–3 седмици по-рано от обичайните срокове. В края на март са отчетени високи максимални стойности на температурите, до 30 °С, които форсират развитието на селскостопанските посеви и трайни насаждения, и отрицателни минимални стойности на температурите, нанесли щети на цъфтящите овошки предимно в севороизточните райони на страната. 

През април температурните аномалии продължават и на места в Дунавската равнина са измерени максимални температури 33–34 °С. Това предизвиква бързо и повсеместно изчерпване на водните запаси в 50 см почвен слой, на отделни места, като Софийското поле, Брац, Монтана, Свищов и Образцов чифлик, сушата е екстремна.

През месец май агрометеорологичните условия се определят от неустойчиво време. Наднормените валежи в по-голямата част от страната, с изключение на места в крайните североизточни и югозападни райони, се отразяват благоприятно на есенните посеви, при които протичат критични по отношение на влагата фази. В началото на май развитието на земеделските култури се осъществява с умерени темпове, при близки до обичайните средноденонощни температури. В края на първата седмица от месеца настъпва повишение на максималните температури и на много места в полските райони те достигат 27–28 °С. Подобрените топлинни условия и наличието на добри почвени влагозапаси ускоряват развитието на есенните посеви. През повечето дни от второто десетдневие агрометеорологичните условия се определят от поднормени температури. През този период при пшеницата протичат фазите цъфтеж, оплождане и наливане на зърното. В края на десетдневието на отделни места в Южна България (агростанции Сандански и Карнобат) при ечемика е регистрирана фаза млечна зрелост. При ранните сортове череши се наблюдава узряване.

Честите валежи през май създават условия за развитието на гъбни болест: мани по зеленчуковите култури и лозата, сачмянка и струпясване по овошките, сиво гниене по ягодите, късно кафяво гниене по зреещите плодове на ранните сортове череши. През месеца на места в Западна, Централна България и Горнотракийската низина (Видин, Кюстендил, Ловеч, Троян, Пловдивско) са регистрирани градушки, които нанасят в различна степен повреди по земеделските култури. 

Хидрологични факти

През по-голямата част от месеците март и април речните нива в Дунавския водосборен басейн са останали без съществени изменения. През първата половина от март и втората половина от април в резултат на валежи от дъжд по-значителни повишения на речните нива са регистрирани във водосборите на реките Искър, Вит, Осъм и Янтра. През целия месец май са регистрирани краткотрайни повишения на речните нива в басейнa, вследствие на валежи, като по-съществени са те в периода 21–23 май във водосборите на реките Искър, Вит и Осъм. През трите месеца средномесечните водни количества на по-голямата част от реките в басейна са били под месечните норми. Над нормите за май са водните количества в средните части от водосбора на река Искър, във водосборите на реките Вит и Осъм и на река Росица при гр. Севлиево.

През по-голямата част от март, април и май нивата на реките в Черноморския водосборен басейн са останали без съществени изменения или са се понижавали. В резултат на валежи от дъжд в отделни дни от март, през втората половина на април и през първото десетдневие на май са регистрирани краткотрайни повишения на речните нива, значителни в края на април и началото на май. През сезон пролет средномесечните водни количества на реките в басейна са под месечните норми.

През по-голямата част от пролетния сезон речните нива в Източнобеломорския водосборен басейн са останали без съществени изменения. В резултат на валежи от дъжд в отделни дни са регистрирани краткотрайни повишения на речните нива, по-съществени през второто десетдневие на март във водосбора на река Арда. През трите месеца средномесечните водни количества на почти всички реки в басейна са били под месечните норми. Средномесечните водни количества в долното течение на р. Чепинска и на р. Арда при с. Вехтино са били над нормата за м. май.

През по-голямата част от март, април и май речните нива в Западнобеломорския водосборен басейн са останали без съществени изменения. В резултат на валежи от дъжд през второто десетдневие на март, втората половина от април и в отделни дни от май са регистрирани краткотрайни повишения на речните нива. Средномесечните водни количества на по-голямата част от реките в басейна през пролетния сезон са под месечните норми. Около и над нормите за март и април са средномесечните водни количества на р. Соволянска Бистрица при с. Гърляно и на р. Джерман при гр. Дупница. През април и май над месечните норми е средномесечното водно количество на р. Струма при гр. Перник, а през май – и на реките Елешница и Речица при с. Ваксево.

В резултат на значителни и интензивни валежи са регистрирани наводнения на 12 март в с. Кирково и гр. Крумовград; на 8 май – в части от гр. София, Ботевград, Плевен, с. Скобелево и с. Делейна; на 12–13 май – в община Свищов; на 22 май – в гр. София, общ. Божурище, с. Рибарица, градовете Севлиево, Габрово и Троян.   /ПВ/

/РБ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:12 на 27.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация