site.btaБългарска експедиция открива в Сахара човешки живот на над 5000 години

Българска експедиция открива в Сахара човешки живот на над 5000 години, съобщи проф. Николай Овчаров.

Преди седмица той обяви, че към африканската пустиня тръгва българска експедиция. Инициативата е на Explorers Club Bulgaria, основан в началото на 2024 г. от декана на Геолого-географския факултет на Софийския университет проф. Климент Найденов и пътешественичката Северина Маркова. В клуба участват известни географи и археолози - изследователи на историята на човешката цивилизация.

Експедицията е насочена към Алжир, където се намират останките на римски градове като Типаза, Джамила, Тимгад, Тебеса. „Аз ще разказвам тепърва за невероятната архитектура и красиви мозайки, които са запазени в тях. Тук обаче ще споделя за резултата от главната цел на това научно пътуване. За пръв път български учени се докоснаха до тайнствените рисунки от Тасили н’Анджер – една от най-големите загадки на древния свят“, посочва проф. Овчаров.

Припомня за експедицията на френския учен Анри Лот, който в продължение на година и половина през 1956-1957 г. изследва със своя екип и после публикува стотици изображения на тайнствена човешка цивилизация, обитавала Сахара хилядолетия преди тя да стане пустиня. Той проучва детайлно голямото и изключително труднодостъпно плато в близост до оазиса Джанет в самия център на пустинята. Французинът достига до извода, че те са направени в различни стилове и принадлежат към различни хронологически периоди. Най-ранните са петроглифи, изпълнени в натуралистичен маниер и датират в периода 6000-3000 г. преди Христа. Това са предимно сцени на лов и изображения на животни, характерни за африканската фауна – слонове, носорози, жирафи, хипопотами, крокодили, щрауси, антилопи, биволи. Сред тях са и ловците с лъкове и стрели, които Анри Лот нарича „кръглоглавите хора“.

„На мен, като археолог и човек, който дълго време се е занимавал с рисунките-графити от българските земи, е поверено търсенето и документирането на откриваните изображения. Веднага трябва да се каже, че това бе едно истинско изпитание, като се започне от самото достигане до Алжир. Ще припомня, че след самоубийствените атентати, организирани от „Ал Кайда” през 2008 г., при които загинаха стотици души, страната е почти затворен за останалия свят. Някои казват, че тя е на второ място по самоизолация след Северна Корея. В това се убеждаваме и ние, когато се сблъскваме с невероятните трудности при изваждането на визите, преодолени само чрез упорството на Северина Маркова. А по време на едноседмичното пътуване по всички краища на голямата страна, виждаме едва една руска и една хърватска група“, разказва проф. Николай Овчаров.

„След като пристигаме в столицата Алжир, на 25 май пътуваме със самолет на 1500 км на юг към същия оазис Джанет, който е бил базата на експедицията на Анри Лот. А там ни посреща не някой друг, а туарегът Мухамед, внук на един от главните водачи на френската експедиция от 1956-1957 г. В следващи репортажи ще разкажа за уникалния бит на свободолюбивия народ на туарегите. Преди 70 години Анри Лот пророкува, че тези пустинни жители скоро ще изчезнат от лицето на планетата. Това очевидно не се случва и ние успяваме да видим дори автентичния бит и живот на тези номади“, разказва проф. Овчаров.

„Мухамед и неговите сподвижници обаче са екипирани по най-добрия начин, за какъвто Анри Лот не е могъл да мечтае. С мощните джипове „Тойота” за няколко дни успяваме да преминем близо 500 км през пясъчни дюни и причудливи скални масиви, приличащи на изоставени фантастични средновековни градове. И именно в издълбаните от бурните ветрове закътани ниши се намират правените от хората преди хилядолетия рисунки“, продължава разказа си археологът.

„Анри Лот и други изследователи са проучили добре платото Тасили н’Анджер и затова Мухамед ни води към скалните образувания в неговите околности. Още в първите часове спираме пред „Плачещата крава”, както са я нарекли туарегите. Това е петроглиф от ранния период на възраст от около 7000-8000 години. Естествено, никой не може да каже какво точно са имали предвид древните художници, но днешните обитатели на пустинята смятат, че рогатото животно проронва сълза, защото вижда, че реката за водопой е пресъхнала“, разказва проф. Овчаров.

„Следва дълъг период на „суша”, тоест, на липса на рисунки, което ме довежда почти до отчаяние. От нервното състояние не може да ме извади и прекрасната нощ под звездите в пустинята, която туарегите са ни приготвили. Все пак не мога да не се възхитя на безкрайните ритмични песни, изпълнени под ударите на барабаните. На другия ден обаче всичко е забравено. Мухамед ни води на няколко места, които само той знае. И най-сетне се срещаме с невероятното праисторическо изкуство. Тези находища от рисунки не са от най-стария период, а от втория, този на скотовъдците, чиито рисунки са на 4500-5000 години. Те вече са изпълнени с червена охра, която почти не е излиняла през хилядолетията“, разказва проф. Николай Овчаров.

„За да проучим и документираме изображенията, със Северина сме легнали по гръб, защото рисунките са направени в ниски и труднодостъпни ниши, поради което и са се запазили. Но затова пък усещането е неповторимо. Над нас се разиграва историята на един изчезнал свят на хора, чиито тела се извиват в ритуални танци; които воюват помежду си с копия и лъкове; отглеждат домашни животни и ловуват. Някои от тях са обикновени воини, а други очевидно са вождове, което става ясно от значително по-високия им ръст. И всичко това се случва, когато Сахара не е била пустиня, а зелена савана, в която са бродили стада от диви животни“, разказва проф. Николай Овчаров.

/ДД