Христо Макрелов от Пазарджик е на 46 години и при раждането си е диагностициран с детска церебрална парализа (ДЦП) с дефицити в левия крак и по-малко в лявата ръка. Въпреки това планинарството и алпинизмът го увличат от години, а каузата му е да посвещава всички свои постижения с изкачвания на хората с ДЦП и синдром на Даун.
Той бе сред десетките гости на пресклубовете на БТА, където чрез видеовръзка беше представен новият брой на списание ЛИК, посветен на българската наука на Антарктида.
Пред БТА Христо Макрелов разказа за покоряването на връх Аконкагуа в Андите (Южна Америка) заедно с още двама българи в началото на тази година. Върхът е един от седемте континентални първенци, а надморската му височина е 6960,8 метра, добави алпинистът.
„Лично за мен това е доста сериозен успех, защото е най-високото място, на което съм бил до момента. От България тръгнахме девет души. Всичко вървеше чудесно до момента, в който започнаха проблеми в групата, свързани с мястото и височините. За съжаление, се наложи част от хората да останат на по-ниското, и само аз, Крум Мушев и Милена Стоева изкачихме върха. Заради географското му положение, натоварванията за организма се усещат от човек като на връх с 1000 метра по-висок, обясни Макрелов.
През 2019 г. Христо Макрелов покорява връх Елбрус (най-високият връх в Европа) в планината Кавказ, а две години по-късно - през 2021 г., е част от експедиция за изкачване на връх Ленин, известен още като Абу Али ибн Сина в планината Памир с височина 7134 метра. Заради изключително лоши климатични условия групата успява да достигне до 6500 метра и се връща.
"Алпинизмът избра мен, а не аз него. Това не е нещо, което човек избира. Естествено, всеки такъв опит носи своите рискове – може да е успешен, може и да е неуспешен, разказва Макрелов. По думите му, когато успее да отиде на някое високо място, не е само негов успех, а и за хората с тези диагнози. "В обществото е залегнало разбирането, че хората с физически дефицити са обречени на един сравнително скучен, затворен и заседнал живот, но пък много от тях успяват да постигнат неща, които на пръв поглед изглеждат невъзможни или изключително трудни, добавя алпинистът.
И трите експедиции, които Христо е осъществил до момента, са почти изцяло финансирани от самия него и не е търсил помощ от държавата. Подготовката си осъществяваше в родните планини – Родопите, Стара планина, Рила, Пирин.
"Не ние покоряваме върховете, а просто ги изкачваме, когато планината ни го позволи. В този смисъл човек трябва да има много добра преценка, трябва да можеш да си кажеш: “Аз бях дотук, ще опитам друг път“, казва Христо Макрелов в заключение.
Пазарджишкото село Карабунар има свое присъствие в базата на остров Ливингстън, съобщава Националният център за полярни изследвания на официалната си страница. Знамето на селото е достигнало до Антарктида, благодарение на доц. д-р Любомир Кендеров, участник в 31-вата българска национална експедиция към Ледения континент и потомък на стар карабунарски род. Сред имената на географски обекти на Антарктида присъстват и топоними от Пазарджишка област - Пазарджик е нос на остров Сноу, Памидово е рид на земя Греъм, Панагюрище е връх на остров Гринуич, Перистера е връх на планината Елсуърт. Пещера е ледник на остров Ливингстън, Пистирос е езеро на остров Ливингстън,
