Преди век също е имало модни икони и инфлуенсъри, както сега, само че инфлуенсването се е случвало между Двореца и Орлов мост, където всеки ден между 11:00 и 12:00 ч. е дефилирало модното общество на София. А седящите в модните кафенета по този маршрут са гледали и оценявали, както днес ние правим лайкове.
Това разказва пред БТА Адриана Попова, куратор на изложбата „Модата в огледалото на едно столетие – от средата на XIX в. до средата на XX век“. В залата на Държавна агенция „Архиви“ (ДА) е представена мъжка, дамска и детска мода, а също – сватбена и плажна мода от епохата.
„Подобна изложба се организира за първи път, защото, малко или много, нашите изложби са свързани с исторически събития или личности, докато проект като този се случва много рядко. Показано е едно много голямо богатство на държавните архиви, защото това не са снимки и изображения само от държавния централен архив, а от архивите в цялата страна, които изпратиха изобилие от документален материал, от което е подбрана съвсем малка част – стотина от над 2000 снимки и артефакти по темата“, допълва Мирослав Коев, началник отдел „Издателска и информационна дейност“ вДА.
1850 – 1950 Г.
„Долната граница на изложбата е, когато навлиза градската култура в България. Тогава започват да се появяват модерно облечените хора, в тон с тенденциите в Европа“, разказва Адриана Попова.
Уточнява, че горната граница е времето, в което все още има отзвук и отблясъци от буржоазната мода, която новата власт не обича, тъй като е част от бит, който тя ненавижда: „Но тогава все още има елегантно облечени хора. След това има едно модно „затишие“ – в края на 60-те и 70-те години, когато се появява нова по-модна вълна в България. Много ясно се виждат последиците от Първата световна война, която изкарва мъжете на фронта, а жените отиват във фабриките. Тогава жените започват да получават заплати и съответно – стават по-независими. Това е свързано и с феминизма, отразява се и на облеклата. Появяват се огромни рокли, огромни шапки, корсети, които пристягат тялото по ужасяващ начин. След Първата световна война тялото е доста по-освободено, кройките са опростени и това тръгва от Франция, от Коко Шанел, която прави първите по-лежерни модели. Всичко това идва и в България“.
И ТОГАВА, И СЕГА СМЕ ЕДНАКВО АДЕКВАТНИ НА СВЕТОВНАТА МОДА
„Колкото сме адекватни днес на модата, толкова сме били адекватни и тогава. Тоест, при нас винаги има едно известно забавяне“, коментира експертът. По думите й, тогава хората доста по-директно са пазарували европейска мода, тъй като са купували направо от Париж и Виена – жените, а мъжете от Лондон.
По думите на Адриана Попова модните списания тогава също не отстъпват на най-добрите стандарти в света.
„Модният живот е бил оживен. И тогава са се правели ревюта. Навлизала е и конфекция, особено след Първата световна война, но са преобладавали облекла, изработени от изключителни тъкани. Това много ясно се вижда от фрака на Симеон Радев, който е на близо 100 години и е в прекрасно състояние. Не е имало „бърза“ мода, а по-скоро – „бавна“ мода, към която и ние се стремим“, посочва Попова.
ИНФЛУЕНСЪРИ–ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ
Още едно доказателство, че интересът към модата е сходен с днешния, са модните икони и инфлуенсъри, коментира Адриана Попова. Те са били не толкова жени на политици и на богаташи, колкото интелектуалните на епохата.
Лора Каравелова е била истинска модна икона, както и писателки и поетеси като Елисавета Багряна, Дора Габе, Яна Язова.
„Много интересна е и съпругата на Рачо Петров, който е бил военен и министър – Султана Рачо Петрова. Тя е много светска дама и първата жена, за която има документ, че си е правила пластична операция – за овала на лицето“, разказва кураторът на „Модата в огледалото на едно столетие – от средата на XIX в. до средата на XX век“.
Както писа БТА, до 15 юни в залата на ул. „Московска“ 5 са подредени непоказвани досега рокли, официални мъжки облекла и аксесоари от 20-те, 30-те и 40-те години на XX век – като дамски преносим будоар, шапки и кутии за тях, повечето от фонда на големия български историк и писател Симеон Радев и съпругата му, художничката Бистра Винарова.
Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.
