site.btaАрхивите говорят: Между двете световни войни българското общество се интересува живо от модата

В периода между двете световни войни българското общество се интересува живо от модата. Тенденциите са научавани от многобройните списания за мода, домакинство и изкуство, издават се брошури. Из страната обикалят лектори, които запознават любопитната публика със своите виждания за ползите и вредите от модните увлечения. Това разказват от Държавна агенция „Архиви“ (ДА) по повод изложбата „Модата в огледалото на едно столетие – от средата на XIX в. до средата на XX в.“.

По думите им проектът показва модата в периода от средата на XIX в. до средата на XX в. с над 120 уникални снимки, облекла и аксесоари, подбрани от съкровищницата на ДА. От 16 май до 15 юни в залата на ул. „Московска“ 5 ще бъдат подредени непоказвани досега рокли, официални мъжки облекла и аксесоари от 20-те, 30-те и 40-те години на XX век – като дамски преносим будоар, шапки и кутии за тях, повечето от фонда на големия български историк и писател Симеон Радев и съпругата му, художничката Бистра Винарова. 

Европейската мода, свързана с развитието на градската култура, започва да навлиза по-отчетливо у нас в късната възрожденска епоха с костюмите алафранга и полите с обръчи, наричани малакоф. На фотографиите до войните за национално обединение (1912–1918) се виждат богато украсени шапки XXL, рокли с турнюр, който придава обем на ханша, пристегнати с корсет талии.  

„Първата световна война променя коренно ситуацията. Недоимъкът, включително на платове, налага минимализъм. Дължината на полите и косите се скъсява драстично“, разказват от ДА. Корсетът е отхвърлен като „жестоко менгеме на женското тяло, което клето стискаше коремните органи и дробове, като причиняваше малокръвие, па даже и охтика“, по думите на изнасящия сказки за модата през 20-те години проф. д-р Парашкев Стоянов. 

В отделни табла са илюстрирани дамската, мъжката, детската, сватбената, дворцовата мода, аксесоарите, униформите, спортните, плажните и карнавалните облекла, както и прическите през тези 100 години. Специално внимание е отделено на известните дизайнери, както и на тогавашните модни инфлуенсъри, сред тях са имената на Лора Каравелова, Султана Рачо Петрова, Дора Габе и Елисавета Багряна. 

Много от разискваните проблеми звучат съвременно – за финансовия аспект на вманиаченото следване на тенденциите, за налагането на нездравословни стандарти за красота. Д-р Захари Захариев през 1936 г. в брошурата „Женското тяло и модата на тънката линия“ громи прекалено слабото тяло, „тоест, прозиращи ребра, плоски гърди, тънки ръце и крака, тесен таз“, които според него не почиват върху „здравите биологични основи на природните изисквания“. 

Модата от периода е близко и до днешните разбирания за „бавна“ и екологична мода – работи се с качествени тъкани с по-ниска химична натовареност и с идеята за дълговечност на дрехите.

Фотографиите след Втората световна война до 50-те години показват остатъчни проблясъци на „буржоазна“ елегантност на фона на упадък на модата, което освен на тежките икономически условия се дължи и на неприязънта на новата власт към предишните привички и бит, коментират от ДА.

/ДД