site.btaВъншните оценявания трябва да помагат на училищата да се подобрят, а не водят до напрежение, казва Люба Йорданова от "Заедно в час"

Националните външни оценявания, или изпитите след четвърти, седми и десети клас, би трябвало да покажат как се справят училищата и накъде трябва да се насочат националните и общински политики, така че всеки ученик да получи качествено образование. Вместо това водят до напрежение за ученици, родители и учители, коментира Люба Йорданова, старши специалист за "Стратегически партньорства" във фондацията "Заедно в час", съобщиха от организацията.

Според Йорданова "вместо това изпитите служат за класация, която измерва възможността на родителите да компенсират дефицита на системата посредством частни уроци". Създават напрежение както за ученици и родители, така и за директорите и учителите. Генерират излишен смут в образователната система и обществото - седмици наред се обсъжда колко ученици са преписвали, имало ли е "технически" грешки в изпитите, работили ли са камерите в училищата и други несъществени въпроси, които по никакъв начин нямат отношение към образованието на учениците в България, заявява Йорданова.

Какво би трябвало да бъде?

Идеята на външното оценяване е да направи независима оценка на постигнатите от училищата резултати. Да се види доколко учителите са развили в децата и младежите знанията и уменията, които държавата е заложила за учениците на края на всеки образователен етап - четвърти, седми и десети клас, казва Люба Йорданова. Тя допълва, че в този смисъл резултатите от външните оценявания би трябвало да се използват, за да се съберат данни и да се направи детайлен анализ по теми като: има ли голяма разлика между вътрешното и външното оценяване на дадено училище или паралелка - ако има, на какво се дължи тя; как работят училищата и паралелките, чиито ученици се справят значително по-добре от средното за страната; какви добри примери могат да се адаптират и за други училища; какви проблеми имат училищата и паралелките, чиито ученици се справят значително по-лошо от средното за страната; как може да им се помогне, за да решат тези проблеми; кои знания и умения не са развили учениците в достатъчна степен и какво трябва да се промени в подготовката на учителите, в учебните програми и в начините на преподаване, така че учениците да стигнат до необходимото ниво на желаните компетентности.

Тези анализи трябва да бъдат основа за националните и общински политики в образованието, и да са инструмент за проследяване на тяхната ефективност. Когато Министерството на образованието и науката (МОН) решава, например в какво да вложи милионите от националните програми или европейските фондове, би могло - на база на анализите, да създаде цялостна и качествена програма за подобрение на училищата с най-ниски резултати на националните външни оценявания. Или пък да заложи мерки за допълнителната квалификация на учителите по теми, по които учениците се справят най-лошо. Анализите на общинско ниво пък могат да послужат на местните власти когато определят приоритетите си за финансиране в сферата на образованието, е мнението на Йорданова.   

Според нея, за да изпълни външното оценяване истинските си цели, дори не е нужно всички ученици да минават през него. Достатъчно е да се направи на извадков принцип, без предварително оповестяване, без камери, без теглене на варианти в ранни зори в Министерството на образованието и науката. Това ще спести и голяма част от сериозния бюджет, който се отпуска за организиране на българските национални външни оценявания.

Външните оценявания трябва да отговарят на няколко условия

За да са наистина независими и обективни, стандартизираните външни оценявания трябва да отговарят най-малкото на три основни условия: да са изготвени професионално от специалисти в създаването на тестове; да се организират в спокойна за учениците среда; резултатите от тях да нямат последици за самите ученици, казва Люба Йорданова.

По думите й българските изпити не отговарят на нито едно от тези условия. "Те се правят година за година, трудно позволяват сравнимост на резултатите, оценяват най-вече наизустена информация, прагът за получаване на тройка е несериозно нисък и често са съпътствани от медийна истерия и родителски смут. Дори четвъртокласниците живеят с натиска да се "подготвят" за националното външно оценяване, защото точките от него се вписват в удостоверението им за завършен начален етап на основното образование. Стига се до абсурда медиите да наричат външното оценяване на 11-годишните "малките матури", внасяйки допълнително напрежение около един по замисъла си диагностичен инструмент за измерване на това как се справя държавата в сферата на образованието", отбелязва Йорданова.  

Според нея, "особено изкривен е изпитът след седми клас, защото се използва за кандидатстване в гимназия". "И тъй като в България учениците на родители с финансови възможности масово посещават частни уроци, за да се подготвят за националното външно оценяване в седми клас, то мери не постигнатото от учителите в училище, а това на колегите им, които преподават (и) "на частно". Фиксирането върху резултатите от външното оценяване води и до там учениците да се фокусират единствено върху включените в изпита български език и математика, и да пропускат ценни (в идеалния вариант) знания и умения по други предмети", е мнението на експерта от "Заедно в час". 

В крайна сметка учителите са под напрежение, защото от тях се изисква да подготвят учениците за оценяванията. Директорите месеци наред се занимават с организиране на стаи, квестори, отпечатване на изпитни материали и медийни запитвания. Част от родителите се заразяват от изпитната истерия и треперят за резултатите на децата си. Но най-големите последици са за учениците, които години наред са под стрес, защото им се насажда мисленето, че това как се представят на изпитите е решаващо за живота им оттук нататък. Единствените, за които националното външно оценяване няма последици, са представителите на държавните и местните институции в сферата на образованието - тези, чието представяне изпитите всъщност мерят, коментира Люба Йорданова.

Фондацията "Заедно в час" вече 14 години работи за това всяко дете в България да има достъп до качествено образование и възможност да реализира потенциала си. Организацията помага на нови учители, подкрепя цели училищни екипи и изгражда партньорства за въвеждането на добри практики в образователната система.

"Заедно в час" реализира три основни програми: "Нов път в преподаването" - за привличане, обучение и подкрепа на нови учители в образователната система, "Училища за пример" - за подкрепа и обучение на училищни екипи, и "Учим заедно" - за финансиране на училищни проекти за справяне с образователните трудности, причинени от пандемията от КОВИД-19.