site.btaКъща музей "Христо Г. Данов" в Пловдив отбеляза 24 май с демонстрация на ръчно калиграфско изписване

Къща музей „Христо Г. Данов“ в Пловдив отбеляза Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност с демонстрация на ръчно калиграфско изписване. Самочувствието на българина не би следвало да бъде на патриотарска основа, а да бъде подплатено с можене, каза за БТА иконописецът и калиграф Антоанета Кисьова, която преподава изписване със Старобългарско уставно писмо. По думите й Кирилицата е българският подарък към страните, които я ползват. 

От нас тръгва Кирилицата и освен че даваме на Киевска Рус свещеници, ние занасяме и готови книги, на база на които се основават и школите, каза Кисьова. Тя посочи, че в момента у нас няма кой да го прави и дори в художествените училища няма акцент върху този шрифт. Много пожелавам  колегите, които завършват това, освен курсовете за европейските шрифтове, да обърнат смирено внимание и на българското писане, коментира калиграфът. По думите й младите, знаещи и посветени на това дело ще могат да издърпат до такова знание маса хора, а тогава ще има потребление и разбиране на калиграфията. 

В момента Уставното писмо се пише с туш и сечено перо върху хартия. Курсовете на Кисьова са въз основа на копие на Четвероевангелието, чийто писар е монахът Симеон (Симон). Много от артефактите ги няма, голяма част са унищожени, друга са заминали за Русия и други посоки, каза специалистът и допълни, че в България е останало много малко, което би следвало да е във фототипни издания. Според Кисьова ученето става най-лесно чрез обич. Можеш с много медии да си играеш, когато правиш крайният продукт, който е изкуство, каза Кисьова. Тя подчерта, че докато се стигне до него обаче има Сизифов труд и ако човек няма пиетет към красивото, този труд много бързо би ти додеял и ще трябва да се остави. Кисьова призова да се спре със спекулациите и фантастиките за глаголицата, защото има опасност да загубим и малкото, което знаем като фактология за писането и четенето. 

Ренесансовият шрифт Канчелареска (Cancellaresca) във варианта му на кирилица бе представен от Александър Динчев. Той обясни, че названието на шрифта идва от думата канцелария, като той е калиграфски и е създаден и използван за изписването на църковни документи. В съвремието шрифтът се използва за изписване на послания, да се изработи сертификат.