site.btaПроф. Александър Шурбанов за „Венецианският търговец“ в Народния театър: Мисля, че се е получил един предизвикателен прочит

Мисля, че се е получил един предизвикателен прочит на Шекспирова пиеса от днешна гледна точка. Това каза шекспироведът и автор на новия превод на „Венецианският търговец“ – проф. Александър Шурбанов, по повод премиерата в Народния театър. 

Той участва в среща-разговор на тема „Венецианският търговец“ на Шекспир: Нов превод и съвременни сценични интерпретации“ преди второто представление на спектакъла на режисьора Явор Гърдев.

„В това представление има кодирани много точни дискусии, включително за основите на демокрацията, включително за принципите на привилегировани и самопривилегировани, които оцеляват в демокрацията, скритите механизми на това да влияем върху нещо, което изглежда обективно и така нататък. Тази пиеса съдържа в себе си свят. Тя е вселена и мисля, че много от тези дебати са неразвити и дадени като болезнени точки“, смята режисьорът.

Разказа, че проф. Шурбанов е осъществил превода след няколко разговора с него: „Той имаше намерение за превод на други шекспирови пиеси. Благодарен съм, че обърна вниманието си към „Венецианския търговец“.

„Този превод представлява предизвикателство. С актьорите, в продължение на около два месеца и половина, трябваше да скандираме този текст, да минаваме през неговата формална, ритмична структура, след което да я преобразуваме в логична. Това е изключително важно, защото определя ритъма на сцените. Всички актьори разбраха, че потъването и отдаването на една такава вече съществуваща мелодика, ритмика и метрика, е нещо, което в началото е голямо предизвикателство, но по-късно е помощ и се превръща в много силно перформативно средство“, каза Явор Гърдев.

Проф. Шурбанов благодари на Явор Гърдев за „вниманието, таланта и интелигентността, с които работи по тези текстове“. За мен това е личен подарък, смятам, че е голям подарък за един преводач да попадне на режисьор от тази класа, защото, особено, когато се превежда драматургия от този тип, е много важно да се изпитат сетивата на режисьора и оттам – на целия екип, смята ученият. Посочи, че това важи, особено в шекспировата драма, където ритъмът, който се залага чрез метриката, е непрекъснато променлив. „Това се дължи, може би, на някои особености на английски език, на съществуването на дифтонгите и трифтонгите. Това го няма в българския език. Аз съм се мъчил в моите преводи на Шекспир да наподобявам всичко това, според възможностите на български език. Откривам, с голяма радост, че тези неща работят, и то при една умна и интелигентна работа на театралния екип“, обясни проф. Александър Шурбанов. 

„За моя радост, аз нямам възражение срещу това, което видях на сцената на Народния театър. То върви в тази посока, по която и аз съм работил по пиесата. И това е едно чувство за удовлетворение, че не си работил напразно“, каза той.

„Много се радвам, че Самуел Финци играе централна за мен роля, въпреки че заглавието сочи друг, но той е протагонист. Той ми каза, че ми благодари за превода, който е директен, и му е помогнал да изиграе ролята си. А той играе чудесно“, каза професорът.

В срещата-разговор бе представено от авторите ново издание, посветено на шекспировата пиеса. Изследването на шекспироведите Бойка Соколова и Кирилка Ставрева – The Merchant of Venice. Second edition (Shakespeare in Performance), (Manchester University Press, 2023) проследява историята на сценичните интерпретации на пиесата. 

Както писа БТА, от Германия, където живее и работи, за специално участие в проекта е поканен актьорът Самуел Финци, който ще си партнира на сцената с Владимир Пенев, Радина Кърджилова, Павел Иванов, Александър Тонев, Пламен Димов, Каталин Старейшинска, Ненчо Костов, Кремена Деянова, Калоян Трифонов, Асен Данков, Стелиан Радев, Явор Вълканов, Стефан Къшев, Павлин Петрунов, Зафир Раджаб, Александър Кънев.

Чрез видеопрожекции участие ще вземат и актьорите Кире Гьоревски, Димитър Николов, Хенри Ескилинен, Константин Станчев, както и художникът Юлиян Табаков, и рапърът Борислав Димитров-Бобо.

Сценографията е на Никола Тороманов, костюмографията – на Свила Величкова, музиката – на Калин Николов. Сценичното движение е поверено на румънската хореографка Андреа Гаврилиу, а сценичната графика и видеографията – на Владислав Илиев. Асистент на режисьора е Люба Тодорова.

В спектакъла се използват текстове от Гай Валерий Катул, Гуидо Кавалканти, Пиер дьо Ронсар, Едмънд Спенсър и Хайнрих Хайне, както и откъси от пиесата в превод на френски – от Франсоа Пиер Гийом Гизо, на немски – от Аугуст Вилхем фон Шлегел, и на италиански – от Карло Рускони.

/ДД