site.btaИновативните методи в биомедицината променят нашата перспектива

''Иновативните методи в биомедицината променят нашата перспектива. Например, ако ние преди сме мислели, че Земята е плоска, то Леонардо да Винчи е нарисувал в една равнина фигура, която показва, че всъщност ние сме триизмерни. Вече можем с технологиите да видим, от всички страни и триизмерно, какво се случва в нашето тяло; защо се получават заболяванията и всъщност как можем най-оптимално да въведем лекарствени средства, без странични ефекти.'' Това каза доц. д-р Петя Димитрова по време на своята лекция във втория ден от Софийския фестивал на науката, провеждащ се от 9 до 12 май в ''София Тех парк''.

В рамките на своята лекция ''Иновативни технологии в биомедицината'' тя се опита да представи какъв е пътят в научно-изследователската работа и как класическите подходи за изследване могат да бъдат съкратени и подобрени чрез използване на иновативните технологии.

Доц. д-р Петя Димитрова е имунолог и работи в департамент ''Имунология'' на Института по микробиология ''Стефан Ангелов'' към Българската академия на науките (ИМикБ-БАН). Нейна цел е да търси нови терапии, които да бъдат внедрени в практиката за лечение на различни заболявания, по-специфично на възпалителни и дегенеративни такива.

''Процесът на развитие на едно лекарство, за да бъде то готово за пазара обхващапететапа. Първите два са етапите, по които работим ние, имунолозите, и в тях е много активна научно-изследователската работа. Следващите етапи не са чак толкова атрактивни. Те се изпълняват от други колеги, учени и са свързани с клиничното изпитване и контрола на лекарствата, и с това да се опишат и оценят след това страничните ефекти след пускане на пазара'', обясни д-р Димитрова.

Имунологът разказа, че работата на екипа от департамент ''Имунология'' е свързана с търсене на нови взаимодействия в човешкия организъм, които да предоставят нови теории за патогенеза на дадено заболяване. Те търсят нови лекарства за приложение - синтетични или с природен произход, а също и ''нови мишени''- точно определена молекула, която трябва да бъде повлияна от дадено лекарство. 

Доц. Димитрова обясни на присъстващите какво означават методите ''ин витро'' и ''ин виво'' като различни методи за осъществяване на научни изследвания. Представи накратко как би постъпила, ако трябва да направи лекарство, изградено на база съединения от растителен произход, за да го приложи при лечение на дегенеративното заболяване остеоартрит. При описанието на всеки един от етапите при производство на такъв тип лекарство, тя представи разликите между класическите и иновативативните подходи, които спестяват на учените време и средства. 

Доц. Димитрова обясни за методите, които се използват при генериране на триизмерни структури, сред които е и ''био принтирането''. ''Био принтирането в момента е един от големите хитове и вече в много научни изследвания се използват 3D култури, които са принтирани с био принтери'', уточни тя.

Накрая всички присъстващи имаха възможност да зададат въпроси по темата, които ги интересуват.

''Финансирането ни е много трудно, то е многостепенен процес. Кандидатстваме за идейни проекти към фонд ''Научни изследвания'', но и на много други места по различни програми. Например нашият Институт е част от мрежата ''Пастьор'', където също можем да кандидатстваме по проекти. Проблемът на учения е, че в рамките на три години и половина трябва винаги да търси нов проект, ново финансиране. Това понякога изтощава, но пък стимулира човек да желае по-силно да реализира идеята си'', коментира доц. Димитрова въпрос, зададен от гостите, за финансирането на работата при процеса на производство на лекарства.

/ЙВЛ