Над 120 учени от България и 10 страни по света ще участват в XIV-ия Софийски фестивал на науката, който ще се проведе от 9 до 12 май в София Тех Парк, съобщиха от екипа на фондация „Красива наука“.
Софийският фестивал на науката ще се проведе за четиринадесети пореден път, за да запознае търсачите на знания за света с последните иновации и откритията на признати експерти по теми като здраве, технологии, космос, наука и изкуство, годишнини.
София Тех Парк ще бъде домакин на срещи с учени, изложби, работилници и демонстрации, ексклузивна фестивална книжарница, премиерна прожекция на филм от Полша, както и на богата училищна програма. Публиката ще чуе разкази на учени от България, Австрия, Белгия, Испания, Китай, Португалия, Турция, Украйна, Унгария, Франция и САЩ.
Фестивалът се организира от фондация „Красива наука“ и е отворен за всички, които споделят любопитство към постиженията, които движат човечеството напред и влияят на качеството и начина ни на живот. Съдържанието е поднесено на достъпен и разбираем език, за да обогати представите за актуалните теми в науката и разшири кръгозора на неспециализираната публика. Събитието се провежда под патронажа и националното партньорство на Министерството на образованието и науката. Част е от Календара на културните събития на Столичната община.
За тазгодишното издание на фестивала у нас пристига проф. Томас Хертог – белгийски космолог, работил редом до Стивън Хокинг в Кеймбридж в продължение на двадесет години. Новата му книга ще бъде налична във Фестивалната книжарница, където гостите ще могат да получат и автограф от автора след неговата презентация. На форума ще бъде и Александър Грасар – френски изследовател, ръководител на лаборатория в Института Пастьор в Лил. Той ще представи разработки на нови технологии за орган върху чип за по-добро разбиране на инфекциозните заболявания.
По повод 120-годишнината от рождението на американския теоретичен физик Робърт Опенхаймер гост на фестивала ще бъде австрийският професор по радиохимия и физична радиоекология, проф. д-р Георг Щайнхаузер.
Археологът д-р Леонор Медейрос, гл. асистент във Факултета по социални и хуманитарни науки на Лисабонския университет NOVA (NOVA FCSH), ще запознае аудиторията с археологическите инициативи от вида „Направи си сам“ и ролята им в документирането и разбирането на нашето минало.
Проф. д-р Жолт Лавица ще представи резултатите от проучвания, проведени от групата за изследване на образованието STEAM в Университета Йоханес Кеплер в Линц, Австрия, относно влиянието на разширената/виртуална реалност и 3D печата върху обучението и работата на учителите в различни страни.
За критичната роля на телескопите за космически изследвания за изучаването на природата на тъмната енергия ще разкаже д-р Ран Ли, професор в Националните астрономически обсерватории на Китайската академия на науките.
Представителят на National Geographic Society, археолог и специалист по праисторическата археология на югозападна Азия доц. д-р Ема Байсал ще разкаже за начините, по които археолозите откриват неизвестни досега подробности от праисторическия живот, използвайки малките детайли на артефактите.
Никола́ Рамбо́ – преподавател и изследовател в Парижкия университет Сорбона и в Института по небесна механика и изчисляване на ефемериди към Парижката обсерватория, ще ни запознае с откритията за подземния океан на сатурновата луна Мимас.
Чрез театралния жанр и в хумористичен тон, испанските учени Кристина Лампон Диестре и Алберто Виво Поркар от групата Big Van Ciencia ще представят успехите на жените в историята чрез стендъп шоуто „Наука с име на жена“.
Д-р Лида Син от Китайския университет по геонауки (Пекин) ще сподели как палеонтолозите използват различни технически методи за проследяване на динозаврите и възстановяване на техния свят.
За приложението на метеорологичните изследвания на мезомащабните и микрофизичните характеристики на процесите в облаците и валежите на украинската антарктическа изследователска станция „Академик Вернадски“ ще научим от украинската метеороложка и антарктичка д-р Анастасия Чигарева.
Публиката ще има възможност да види и премиерна прожекция на филм за живота на Мария Склодовска-Кюри, която се организира по повод 90 години от смъртта на лауреатката на Нобеловата награда.
На живо по видеовръзка ще се включи д-р Умберто Кампинс – Pegasus професор по физика и астрономия, член на мисията на НАСА за връщане на проби от астероида OSIRIS-REx, която достави пробата от астероид обратно на Земята през 2023 година.
Специално за фестивала пристига и българинът проф. Николай Бобев, професор по физика в Католически университет Льовен (Белгия), където преподава и прави научни изследвания по фундаментална теоретична физика от 2014 година.
Сред участниците от страна на българската научна общност са представители на Българската академия на науките: чл.-кор. проф. дгн проф. Кристалина Стойкова (зам. директор на Геологическия институт); доц. д-р Владимир Бозуков (ръководител на секция, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания); проф. д-р Светлана Николова (директор на Ботаническата градина); проф. д-р Лъчезар Филчев (Институт за Космически изследвания и технологии); проф. д-р Иван Дреновски (Институт за изследвания на климата, атмосферата и водите); доц. д-р Тодор Чобанов (Институт по балканистика с център по тракология); доц. д-р Петя Димитрова (Институт по микробиология); доц. д-р Мария Ганчева, доц. д-р Ралица Велинова, доц. д-р Любомир Александров (Институт по обща и неорганична химия); д-р Виолета Желязкова и Владимир Николов (Национален природонаучен музей), д-р Мартин Недялков (Институт по обща и неорганична химия); и др.
От СУ „Св. „Климент Охридски” на фестивала ще бъдат докторът на науките по теоретична и математична физика проф. дфн Ана Пройкова; атомните физици и участници в екипа на ЦЕРН проф. д-р Леандър Литов, доц. Венелин Кожухаров, доц. Пейчо Петков, доц. Румяна Хадийска, доц. Борислав Павлов; астрофизикът и зам. декан на Физическия факултет доц. д-р Владимир Божилов; химиците проф. дхн Милен Богданов и доц. д-р Лъчезар Христов; деканът на Геолого-географския факултет проф. д-р Климент Найденов, заместник-деканът доц. д-р Димитър Желев, доц. д-р Евгения Сарафова и доц. д-р Стелиян Софийски фестивал на науката Съобщение до медиите Стр. 3 от 4 Димитров; молекулярният генетик и ръководител на лаборатория по синтетична биология и биоинформатика проф. д-р Роберт Пенчовски; молекулярният биолог д-р Петър Ефтимов, докторантът по квантова информатика Иво Михов; палеонтологът доц. д-р Дочо Дочев, и др.
От Университета по архитектура, строителство и геодезия: доц. д-р инж. Борис Цанков, преподавател в катедра „Хидравлика и хидрология“ и участник н ХХХII Българска антарктическа експедиция, д-р инж. Добрил Вълчев и д-р Боян Борисов.
От Националния институт по метеорология и хидрология с презентации ще се включат доц. д-р Лилия Бочева, директор на департамент; гл. ас. д-р Анастасия Стойчева, оперативен синоптик; Евгения Трайкова, Красимир Стоев, Ралена Илиева и Георги Цеков. От Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски" ще бъдат доц. д-р Аспарух Камбуров; гл. ас. д-р Господинка Гичева и гл. ас. д-р Александър Чаначев.
Пловдивският университет „Паисий Хилендарски" ще бъде представен от ас. д-р Стефан Николов, физик и доктор по методика на обучението по физика.
От Медицински университет - София презентации ще направят генетикът Галя Петрова и мениджър на проекта „Геномът на България“ Цветана Керелска.
Във фестивалната програма ще участват още съоснователят и главен изпълнителен директор на стартъпа за тестване и повишаване на надеждността на системи, базирани на изкуствен интелект Efemarai д-р инж. Светлин Пенков, химикът Наско Стаменов, ветеринарният лекар д-р Тома Щилиянов; екологът Христина Тодорова-Филипова от Софийския зоопарк; уредникът на Национален музей „Земята и хората” д-р Петко Петров; авиокосмическият инженер и създател на Космическа академия за деца Тихомир Димитров; учителите на ЧСУ „Наука за деца"; образователните предприемачи от Академия „Роботика“, Академия по програмиране Dev Academy, Детски научен клас ДНК, Споделен работилница за деца и младежи МИНТИ, Технократи, Университет за деца, Център по забавна математика, MindHub, и много други.
Закриващото събитие на ХІV-ия Софийски фестивал на науката е посветено на основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН, както и годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. /ПВ/
/ТС/
news.modal.text
