site.btaСлънцето се доближава към нов максимум на активност

Слънцето увеличава активността си, както се очакваше, и се доближава до поредния максимум, съобщи Юнивърс тудей.

Само за 24 часа - на 5 и 6 май има три изригвания на Слънцето със сила X1.3, X1.2 и X4.5. Те бяха регистрирани от Обсерваторията за слънчева динамика на НАСА. 

Не е лесно да бъде предвидено кога започва слънчевият максимум, а понякога това се потвърждава едва след като настъпи. Според Центъра за прогнозиране на космическото време (SWPC) на Националното управление по изследване на океаните и атмосферата (NOAA) слънчевият максимум вероятно ще настъпи от май 2024 г. до началото на 2026 г. 

Слънцето преминава през цикъл на висока и ниска активност приблизително на всеки 11 години, който се определя от магнитното му поле. Сигнал за нея са честотата и интензивността на слънчевите петна на повърхността. Слънчевите изригвания са експлозии на Слънцето, при които се освобождават мощни изблици на енергия и радиация, идващи от магнитната енергия, свързана със слънчевите петна. Колкото повече са слънчевите петна, толкова по-голям е потенциалът за изригвания.

Изригванията се класифицират въз основа на система, подобна на скалата на Рихтер за земетресенията, която разделя слънчевите изригвания според тяхната сила. Клас Х е най-интензивната категория изригвания, а най-малките са клас А, следвани от B, C, M и след това X. Всяка буква представлява 10-кратно увеличение на енергийния поток. Така че Х е десет пъти повече от М и 100 пъти повече от С. Числото, което следва буквата, дава повече информация за нейната сила. Колкото по-голямо е числото, толкова по-силно е изригването.

Изригванията са най-големите експлозивни събития в нашата Слънчева система. Те се виждат като ярки области на Слънцето и могат да продължат от минути до часове. Обикновено забелязваме слънчевите изригвания по фотоните (или светлината), които те отделят и които са с различна дължина на вълната. Понякога, но не винаги, слънчевите изригвания могат да бъдат придружени от изхвърляне на коронална маса, при което гигантски облаци частици от Слънцето излитат в космоса.  Ако имаме късмет, тези заредени частици предизвикват полярни сияния на Земята, без да засегнат електрическите мрежи или спътниците.