site.btaПациентите с хронично бъбречно заболяване умират от сърдечносъдов инцидент, каза нефрологът проф. Боряна Делийска

Пациентите с хронично бъбречно заболяване умират от сърдечносъдов инцидент, каза проф. д-р Боряна Делийска, специалист по вътрешни болести и нефролог в „Аджибадем Сити Клиник" УМБАЛ - Младост по време на Longevity Forum, организиран от „Капитал“. По думите й здравите хора трябва да се изследват, за да разберат какво е състоянието на бъбреците им, а хората от рисковите популации – с хипертония, с диабет, с високи стойности на пикочна киселина, със сърдечносъдово заболяване, трябва редовно да проследяват здравето на бъбреците си.

Бъбрекът е голям колкото две кибритени кутии, но с голяма полза за балансираното състояние на организма. Бъбреците имат основна роля за добрия баланс на течностите и за поддържане на алкално-киселинното равновесие. Някои от токсините, които влизат в кръвта, се преработват от бъбреците, а други се изхвърлят с урината, каза още проф. Делийска и припомни, че бъбреците участват в регулацията на кръвното налягане. Бъбреците филтрират кръвта, която минава през тях 400 пъти за едно денонощие.

Много малко от бъбречните заболявания са свързани с клинични симптоми и това е много страшно, тъй като бъбрекът не боли, добави лекарят. По думите й, когато бъбрекът боледува, се намалява бъбречната функция и респективно намалява продължителността на живота на пациентите. Девет от десет пациенти, засегнати от хронично бъбречно заболяване, изобщо не знаят, че имат такова заболяване, не търсят лекар, нямат поставена диагноза и не се започва лечение. С намаляване на бъбречната функция нарастват сърдечносъдовите заболявания, допълни проф. Делийска.

Сърцето е много издръжлив орган и има компенсаторен потенциал, но оплакванията се появяват, когато този потенциал започне да се изчерпва, каза проф. Кирил Карамфилов, председател на Дружеството на кардиолозите в България. По данни на Световната здравна организация 34% от смъртните случаи в света са в резултат на сърдечносъдови заболявания. Българинът живее средно със седем години по-малко, отколкото европееца, а в сравнение с населението в Скандинавските държави – с над 10 години по-малко, добави лекарят.  По думите му българските мъже живеят още по-малко и сърдечносъдовата смъртност засяга най-много тях.

Откриването на статините, на байпас хирургията, на стентирането, както и научно базираните доказателства и данни, които се ползват в лечението, водят до удължаване на живота на хората. Според проф. Карамфилов ключовете към доброто сърдечносъдово здраве са добър липиден профил, отказ от тютюнопушене и консумация на алкохол, намаляване на телесното тегло, активна физическа дейност, намаляване на нивото на стрес, оптимално ниво на кръвната захар.