site.btaАмерикански учени установиха защо на Венера почти няма вода

Американски учени откриха причината, поради която водните запаси на планетата Венера са почти изчерпани, съобщи „Сайънс дейли“.

Проучването е направено от изследователи от Университета в Колорадо, САЩ.

Откритието дава сведения, че първоначалните водни запаси на Венера са се изпарили в космоса в резултат на взаимодействия между йони и свободни електрони в горните слоеве на нейната атмосфера. 

„Днес на Венера има 100 хиляди пъти по-малко вода, отколкото на Земята, въпреки подобните размери, маси и произход на планетите. Ако нашата теория е вярна, тогава в атмосферата на Венера трябва да присъстват голям брой йони HCO+, които спомагат за бързото изпаряване на водата в космоса“, каза изследователят Майкъл Чафин.

Чафин и колегите му стигат до това заключение чрез изучаване на химични реакции, включващи вода. Те протичат в атмосферата на Венера, състояща се от 96% въглероден диоксид и малко количество азот. Освен тези два газа присъстват и вода, въглероден оксид, водород, деутерий, както и различни съединения на сярата.

Учените са създали компютърен модел на горните и долните слоеве на атмосферата на втората планета и наблюдават взаимодействията на молекулите в тях.

Резултатите показват, че HCO+ (йони, съставени от по един атом водород, въглерод и кислород), получени чрез реакции между вода и въглероден диоксид в долните слоеве на атмосферата на Венера, играят важна роля в изпарението на водата от Венера. Тъй като йоните HCO+ са много нестабилни, те лесно се разпадат на въглероден окис и водород, когато взаимодействат със свободни електрони, които присъстват в горната атмосфера на Венера.

Полученият по този начин атомен водород лесно излита в космоса. В миналото този факт не е взет под внимание, тъй като нито един космически кораб не успява да открие наличието на HCO+ в нейната атмосфера. Учените се надяват, че следващите мисии на Венера ще могат да тестват тази теория и да оценят миналото и сегашното ниво на изтичане на водород от атмосферата на Венера. 

Изследването е публикувано в списание Nature.