Националното външно оценяване за десети клас няма да е с променена дата, променен е само часът - от 08:00 ч. на 11:00 ч., съобщи служебният министър на образованието Галин Цоков в предаването „Тази събота и неделя“ по bTV. Дата остава 10 юни – ден, след провеждането на изборите за Европейски парламент и извънредните парламентарни избори.
„Следихме внимателно обявяването на дата с указа на президента и бяхме подготвени, че за тази дата за провеждане на изборите. Направихме предварителен анализ, най-добре е да запазим дата – 10 юни, а изпитът да започне малко по-късно, в 11:00 ч., за да може, ако има проблеми, свързани с подредбата в класните стаи, където е имало изборни секции, да се разрешат“, обясни Галин Цоков.
Денят ще бъде неучебен, но за учителите и ръководството това ще е работен ден, добави той. В деня след избора никога не е имало проблеми с организирането на учебната среда, отбеляза още Цоков.
Той коментира и промените в задачите за външно оценяване. „Експертите, които подготвят задачите за външното оценяване, работят върху такива, които са с по-голяма практическа насоченост. Това не означава различно учебно съдържание, което трябва да демонстрират учениците или различни умения, които да приложат. Задачите ще бъдат с практическа насоченост, така че да са по-близко до живота, по-близки до практиката, така както са и задачите на PISA“, обясни Галин Цоков.
Той отбеляза, че следващата година това ще бъде въведено евентуално за външното оценяване след четвърти клас, след това за външното оценяване след седми клас. Такава промяна в образователната система не може да се случи изведнъж, коментира служебният министър.
Според него резултатите от PISA не са лоши само през последната година, а са сравнително ниски от години. За съжаление не се е направила промяна нашата система да бъде по-компетентното ориентирана – да подготвя учениците не за изпита и за оценката, а за живота, смята Галин Цоков.
„Учебните програми трябва да се структурират така, че да се адаптират към възможностите на учениците и изграждане на компетентности, а не само да се възпроизвеждат понятия. Това означава нова визия за учебните програми, която ние подготвихме и следващата седмица ще се обсъди с педагогическата общност и ще бъде предложена на следващия редовен министър“, каза той.
Служебният министър на образованието коментира и увеличените случаи на коклюш сред учениците. Все още коклюш не се е превърнало в епидемиологично заболяване у нас, не се развива със сериозни темпове, засегнатите училища в София, в които има болни ученици, малко повече от пет и по-малко от десет, каза той. От Министерството на образованието са в непрекъсната връзка с Министерството на здравеопазването и съответните Регионални здравни инспекции (РЗИ), добави Галин Цоков.
Когато има такъв случай, се известява РЗИ като отговорен орган и те дават предписания. Съответният клас трябва да се карантинира за 14 дена, директорът евентуално издава заповед за обучение от разстояние в електронна среда, така че учениците да продължат да учат, въпреки предписаната карантина, обясни служебният министър. В училищата, в които има случаи на коклюш, има карантинирани класове, това са няколко паралелки в рамките на тези училища в София, добави той. В тези училища се вземат мерки, свързани със спазване на хигиената, увери министърът.
От началото на 2023 г. в Европа има покачване на заболеваемостта от коклюш в много страни, което се е ускорило от 2024 година. Най-засегнати са подрастващите на възраст от 10 до 19 години, но има и доста деца до 1 годинка, съобщи вчера главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев. Той предупреди, че ако разпространението в страната продължи, ще става въпрос за национална епидемия. Ангел Кунчев съобщи и за две починали бебета след заразяване с коклюш.
