site.btaВ Казанлък отбелязват 80-ата годишнина от откриването на Тракийската гробница

На днешния ден се навършват 80 години от откриването на Тракийската гробница в Казанлък, която е и първият у нас обект от световното наследство на ЮНЕСКО. Това съобщиха за БТА от местния Исторически музей „Искра“. Годишнината ще бъде отбелязана с програма, включваща демонстрация на тракийски ритуали, облекла и войнски сражения от сдружение „Антична Тракия“, която ще се състои в непосредствена близост до гробницата в парк „Тюлбето“ на 21 април. 

Казанлъшката тракийска гробница е един от най-значимите паметници на тракийската култура в страната и е открита случайно през 1944 година, напомниха от музея. Могилата е била разположена в местността „Тюлбето“ с височина седем метра и диаметър при основата 40 метра. През пролетта на 1944 година на върха и е оформено наблюдателно място за противовъздушна отбрана на града, а на 19 април военните попадат на входа на гробницата. 

Гробницата се състои от коридор, правоъгълна предгробна и кръгла гробна камера. Стените на последните две са изградени от тухли, споени с хоросан и покрити с фина мазилка с цветна декорация. Изследването на метода на проектиране на архитектурата показва, че архитектът е имал познания както в областта на геометрията, така и в аритметиката. Използваната в проектирането на архитектурния план мерна единица е приложена и в проектирането на стенописната украса. 

По своя архитектурен план казанлъшката Тракийска гробница принадлежи към куполните гробници, характерни за гробната архитектура на Тракия от края на V до началото на III в. пр. н. е. Световната си известност паметникът дължи на забележителните стенописи в коридора и куполното помещение - едни от най-добре запазените произведения на античната живопис от ранноелинистическата епоха. Неизвестният майстор е работил в четири основни цвята: черен, червен, жълт и бял.

Авторството на стенописите е дискусионна тема, посочиха още от ИМ „Искра“. Приписвано е на Апелес от Колофон, ученик на Памфилий от Амфиполис или на Атенион от Маронея. Друга група изследвания застъпват тезата за местния произход на художника. Запознат с нормите на старогръцкото изкуство, той разчупва канона, добавяйки нови мотиви, което би могло да свидетелства, че той не е елински, а с тракийски произход. Всъщност посоченото разчупване на канона отразява модните тенденции в гръцката архитектура през елинистическата епоха. Това не е определящо за произхода на майстора, но е свидетелство за високото ниво на школата, от която идва. 

Извършеното в гробницата погребение е ограбено още в древността, напомниха от Историческия музей.  В кръглото помещение са намерени транспортна амфора, фрагменти от местна и вносна керамика, елементи от глинен венец с позлата, златни мъниста и златни нишки, костени предмети, части от въоръжение и юзда, късове дърво и железни гвоздеи, вероятно от погребално ложе, както и кости от два индивида. В предгробната са намерени глинено ойнохое и кости от скелет на кон. От двете страни на коридора на гробницата са намерени две огнища със следи от извършвани жертвоприношения – множество животински кости и керамични фрагменти. В източното са били разположени два глинени аскоса, сребърна каничка и фрагменти от местни и вносни съдове. На същото ниво, но от двете страни на кръглата камера, са открити и два питоса. 

Общата концепция между архитектура и стенописи, уникалният стил и майсторството на художника, както и постигнатите художествено, естетическо и емоционално въздействие върху наблюдаващия, превръщат казанлъшката Тракийска гробница в един от шедьоврите на тракийското изкуство и на световното антично културно наследство. В периода 22- 26 октомври 1979 в Луксор и Кайро се провежда третата сесия на Комитета за световно наследство, на който гробницата в Казанлък е включена в Списъка на световното културно и природно наследство.