site.btaИзкуството е универсално за всички хора по света, казаха пред БТА музикантите Йозджан и Бирсен Улуджан

Изкуството е универсално за всички хора. То желае доброта, красота и справедливост и пресъздава това по най-хубавия начин в звуци, цветове и движения. Това казаха цигуларят Йозджан Улуджан и пианистката Бирсен Улуджан в интервю за БТА. Те изнесоха концерт във Варна, заедно с пианиста и преподавател Боян Бъчваров. Тримата са съученици от Музикалното училище в града и при всяка възможност се събират да свирят заедно. На концерта дойдоха техните учителки от младежките години Грета Бурова и Катя Цветкова, както и корепетиторът Иво Бонев. Това е като пътешествие във времето, което ни направи много щастливи, споделиха двамата гости и добавиха, че Музикалното училище е храм на изкуството, а „когато си на такова място, не може да не си щастлив и да забравиш всички житейски тъги и проблеми."

Съвместната изява на Улуджан, които са брат и сестра и живеят в Истанбул, е идея от десет години, но е отлагана първо по епидемични, после по организационни причини, каза Боян Бъчваров. Тримата са свирили заедно през пролетната ваканция и в резултат предложиха на публиката програма дълга над два часа, в която прозвучаха Концерт за цигулка, пиано и оркестър от Менделсон, пиеси от Шуберт, Дебюси, Златев-Черкин, Паганини, Сарасате и Виенявски. Изненада за публиката беше част от произведение на композитора Ахмет Аднан Сайгун, който е един от основателите на турската класическа музика. Изпълнената сюита е писана след Първата световна война, поясни Йозджан Улуджан. 

Обичаме да свирим заедно и винаги се събираме когато те са тук, а сега просто избрахме неща, които да представим. Концертът е част от нашето приятелство и мисля, че така трябва да бъде, да изразим спонтанно резултата от това, което се е движило и е израснало в нас, разказа Боян Бъчваров. Улуджан споделиха, че идват все по-често във Варна през последните години, за което ги стимулира и музикалното приятелство с колегата им. 

В Турция има интерес към класическата музика

по думите на двамата, макар да не може той да се сравнява с Европа, където има оркестри дори и в по-малките градове. Хората могат да мислят, че заради религиозната култура няма такова внимание, но то е налице, отново заради Кемал Ататюрк, който въвежда равновесие между религиите, поясни цигуларят. Сестра му припомни, че държавникът е бил в София като военен аташе и е присъствал на оперен спектакъл, след което е казал на адютанта си, че разбира защо Османската империя губи Балканската война - защото българите имат какво да защитават. „Има големи хора навсякъде, които разбират, че изкуството е универсално за всички хора и красотата му е всеобхватна. Ние сме много привилегировани и щастливи, че се занимаваме с това“, сподели пианистката. 

Според двамата положително влияние за възприемането на класическата музика в Турция идва и с помощта на музиканти, които гостуват в страната след като е основана републиката през 1923 г. Сред тях са Ойстрах, Шостакович, Бела Барток. Хиндемит създава Консерваторията в Анкара. В столицата близо 15 години живее Виктор Пикайзен, а варненската педагожка Грета Бурова също преподава няколко години в частния университет Билкент, посочи Йозджан Улуджан.

В големите градове в Турция има симфонични оркестри, оперни и балетни трупи, както и консерватории, като съставите се издържат финансово от държавата или общините. Има и няколко частни филхармонии в Истанбул, спонсорирани от големи фирми, които според Бирсен Улуджан са на много високо ниво. Големи фестивали за класическа музика се провеждат в Истанбул, Анкара, Измир, Бодрум, Айвалък. Има интерес и към образованието по класическа музика, въпреки че Европа е притегателно място и за турските младежи, каза Бирсен и добави, че много от тях обаче се връщат в родината си и вече в консерваториите в Турция има приток на нови добре подготвени преподаватели. В страната музикалните традиции са свързани силно с народната, както и с дворцовата музика, т.нар. макам, която идва от Византия и се предава към Османската империя въпреки различната религия, каза Йозджан.

Неговото мнение е, че културата има необходимост от материална подкрепа. „Тя е като локомотив на обществото. В него има по-малко хора, може би по-смели и вярващи в доброто, но те имат нужда от помощта на онези, които притежават средства и провиждат, че изкуството е най-хубавото, което човек е създал. Изкуството желае доброта, красота и справедливост и пресъздава това по най-хубавия начин в звуци, цветове и движения“, каза цигуларят. 

Йозджан Улуджан преподава цигулка и камерна музика в консерваторията към държавния университет „Мимар Синан“ в Истанбул. Участва в състави за нова музика, изявява се и като солист. Със сестра си Бирсен и техен колега челист създават Трио Улуджан. 

Бирсен Улуджан също е била университетски преподавател, но понастоящем води частни уроци по пиано. По думите й така е по-свободна за концертна дейност. Поддържа не голям клас, за да може да разговаря с възпитаниците си и да познава добре техните интереси и житейския им път. И двамата са учили в Лондон и в Германия. Имат сестра - Айшан Улуджан, също цигуларка, която работи в Лондон.