site.btaНовите представители на нашата диаспора имат същата нагласа като старата българска емиграция – искат да направят нещо хубаво за България

Катедра „Радио и телевизия“ на Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и онлайн платформата за човешки права „Маргиналия“ организираха днес семинар на тема „Общуването в дигиталните медии: за журналистиката и общностите в интернет. Представяне на проекта „Свързване на гласовете. Диаспората“. На събитието присъстваха студенти от катедрата, журналисти и университетски преподаватели.

„Преди две години получихме подкрепата на фондация „Томсън“ за осъществяването на този проект, в който представители на българската диаспора интервюират други членове на диаспората. За по-малко от месец изградихме кореспондентска мрежа в САЩ и Канада, и за месец и половина – в страните от Европейския съюз. Нашите кореспонденти създадоха общо 82 документални истории на хора от българската диаспора в ЕС, Канада и САЩ“, каза Юлиана Методиева - издател на платформата „Маргиналия“. 

Идеята за проекта е на Веселин Вачков от фондация „Томсън“, който е изпълнителен директор на най-стария вестник в Чехия, със 130-годишна история. Вачков обърна внимание на значението на доверието – „една от основните валути днес“, за искреността на записаните истории.    

Бяха показани и избрани видеа от проекта. „Във Великобритания съм свикнал на широка палитра от етнически групи“, казва Петър Иванов, който живее в Бирмингам със съпругата си и техния син. Той споделя, че родителите му, които са останали в Лом, са хора с достойнство и отказват парични помощи, както от Петър, така и от другите си две деца, които също са се преместили в Англия. „Аз съм ром и за мен светът трябва да е моята родина“, е мнението му. 

Юлиана Методиева сподели, че в началото е имало реакции от българите от диаспората заради включването на интервюта с роми: „Но още с първото излъчено видео представите се обърнаха, предразсъдъците изчезнаха“.

Рали Георг, която живее в Барселона, след години прекарани в Германия, разказва, че местните хора в новата й родина са много приятелски настроени, усмихнати и това е решаващо за всичко: „Може би, когато човек е позитивен, привлича същия тип хора.“

Проф. Васил Димитров, който преподава приложна математика в Канада и е към края на професионалната си кариера, приветства успехите на българската наука през последните години. Но все още не е решил дали ще се върне в България след пенсионирането си.

Есенцията от изработените по проекта интервюта е представена в книгата „Многоликата диаспора“ на редакционния екип на „Маргиналия“ – Марта Методиева, Томи Илиев и Юлиана Методиева.

Автор на стандартизирата анкета, залегнала в основата на интервютата в проекта, е социалният антрополог д-р Антонина Желязкова. Според нея най-позитивният извод от събраната информация от разговорите е това, че „новите емигранти имат същата нагласа като старата българска емиграция – искат да направят нещо хубаво за България“. И припомни прекрасния пример на Иван Станчов и Дими Паница, които веднага след промените дариха на родината си богатите си библиотеки и създадоха „Училище за политици“, за да помогнат за формирането на нов тип държавници.

Втората част на форума бе с обединяваща тема „Социологически интерпретации на емиграцията в САЩ и Канада“. Социолозите Мила Минева („Проектът „Диаспората: свързване на „гласовете“ - шанс и изкушение да чуем парченца от живота на български мигранти отвъд традиционните медийни наративи“), Алексей Пампоров („Раждането на глокалната диаспора“), Марина Лякова („Миграция и мобилност от България към Германия - хронологично-социална типизация и медийни репрезентации“) и Маргарита Карамихова („Миграционна политика на българската държава - има ли такава?“) обобщиха изводите и въпросите, които проектът на „Маргиналия“ предизвиква. 

На семинара с интерес беше посрещната и лекцията на доц. Георги Лозанов с фокус опасността от разпадане на либералния обществен консенсус. „Едно от най-големите постижения на християнската цивилизация – създаването на общност на принципа на толерантността към различните, вече е под заплаха“, каза доц. Лозанов. И посочи основните похвати на хибридните атаки в тази посока: пропагандата, която се прави на журналистика; постистината, която претендира да е истина; хейтърството (основно в социалните мрежи), чиято основна цел е всяването на страх и колебания. "Целта на всичко това е да се излезе от епохата на либералния модел и да се премине към авторитарния". Доц. Лозанов завърши с метафорично послание към младото поколение: да бъде третият брат, който няма да позволи на ламята да открадне златната ябълка.