Едва ли някой си спомня, че столицата на кънтри музиката Нашвил дълго време е била Мека на блуса, рока и джаза, където са се срещали Джими Хендрикс и Би Би Кинг. В своя малък музей местен жител съхранява културното наследство на заличен афроамерикански квартал на града, предаде АФП.
На "Джеферсън", главната улица и артерия на тази оживена общност, хората са имали всичко, от което са се нуждаели - банки, магазини за храна, дрехи и цветя, сладоледени салони, разказва 81-годишният Лоренцо Уошингтън, възрастен мъж със слаба фигура и елегантен вид.
Уошингтън преди всичко си спомня улица, изпълнена с гуляйджии, излизащи от зали за танци, нелегални барове или билярдни зали, където е можело да се чуят изпълнения на звезди като Джими Хендрикс, Ета Джеймс, Рей Чарлз, Би Би Кинг.
"Всички се забавляваха на улица "Джеферсън". Това беше атмосферата, която създадохме", добавя Лоренцо Уошингтън, чийто музей е пълен с музикални предмети, плочи и карти на града, свидетелстващи за тази жизненост.
Тези живи сцени обаче не оцеляват при изграждането на градска магистрала, която разрязва квартала на две - класически епизод от най-новата история на някои американски градове.
През 1968 г. междущатска магистрала 40 преминава през квартала и става причина за разселването на повече от хиляда афроамериканци. Много предприятия фалират, клубовете затварят един след друг или биват разрушени, като например Club del Morocco, където се изявява Джими Хендрикс.
Улица "Джеферсън" - популярна спирка за чернокожи артисти по времето на сегрегацията "умира", и те отиват на други места - в Мемфис или Чикаго.
"Те отидоха там, където можеха да си намерят работа, където звукозаписната компания беше готова да работи с тях", обяснява Лоренцо Уошингтън.
"Загубата на черна музика беше трагична за града", казва още той, допълвайки, че Нашвил е пренебрегнал улица "Джеферсън".
Днес столицата на Тенеси се смята и за столица на кънтри музиката - жанр, присвоен основно от бели и от мъже, към чиито афроамерикански корени отдава почит най-новият албум на певицата Бионсе.
Самият Лоренцо Уошингтън не е музикант, въпреки че през 70-те години на миналия век притежава магазин за грамофонни плочи и работи с много изпълнители, включително с "кралицата на блуса" на Нашвил - Марион Джеймс. Днес той управлява звукозаписно студио в дома си, както и малка концертна зала.
През 2010 г. Уошингтън се връща в квартала, вдъхновен от свой приятел и местен жител, който смята, че единственият начин да се съживи улица "Джеферсън" е афроамериканците да се върнат и да започнат бизнес.
"И аз направих точно това. Приятелите ми ме насърчиха да открия музей, за да може нашето наследство да продължи да живее", споделя той.
Музеят "Джеферсън Стрийт Саунд" е открит през 2011 г.
"Повече от десет години по-късно аз все още съм тук, за да представям артисти и музиканти", казва Лоренцо Уошингтън.
Той се бори и за това сградата, в която се е помещавал клуб "Барън" - една от малкото останали сгради от епохата, да бъде защитена като местен исторически паметник.
Клубът е сцена на известния китарен дуел през 1963 г. между младия Джими Хендрикс и местния блусар Джони Джоунс - епизод, отбелязан със стенопис на фасадата му.
"Малко е тъжно да видиш, че всичко това днес не съществува", казва Уошингтън, посочвайки някогашните места на карта, окачена в неговия музей.
"Намерението ми е да насърча други бизнеси да се върнат на улица "Джеферсън", за да можем да продължим, откъдето сме спрели", добавя той.
/ХК/
news.modal.text
