site.btaОбратният удар на автокрацията срещу демокрацията изисква непрекъснат отпор, казаха на премиерата на книгата „Епохата на автократите“

Представянето на книгата „Епохата на автократите“ (издателство „Сиела“) на журналиста от „Файненшъл Таймс“ Гидиън Рахман в литературния клуб „Перото“ предизвика вчера оживена дискусия, в която се включиха читатели, сред които Левон Хампарцумян, Петър Карабоев, Евгени Кънев, Филип Димитров, Лозан Панов.     

Книгата беше представена от Свилен Спасов - съставител на литературната поредица "Власт и отговорност", доц. Георги Лозанов и Ирина Недева - председател на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България).

В изданието авторът изследва как и защо след началото на новото хилядолетие в столици като Москва, Пекин, Делхи, Бразилия, Будапеща, Анкара, Рияд и дори Вашингтон се установяват на власт лидери със силни диктаторски наклонности. Градовете биват буквално превзети отвътре по наглед демократичен път. Политическите фигури, описани в книгата, са националисти и социални консерватори, които в своите страни публично се определят като защитници на „обикновените хора“ срещу „глобалните елити“, а навън се представят като олицетворение на цели нации. И както винаги е било - насърчават създаването на култ към личността си и се изкачват до властта не само в традиционно авторитарни общества, но и в сърцата на либералните демокрации.

В „Епохата на автократите“ Рахман търси, с примери от 5 континента, какво е общото в тази антидемократична вълна, довела до появата на съвременници на събитията, които кръщават децата си с лични имена Водач и Фюрер, и какви са връзките между тези автократи. В своето изследване той посочва общите теми, чрез които те създават пропаганда, разсъждава върху глобалните тенденции и до какви крайности могат да доведат те.

„Когато в света има повей в посока демокрация, тези авторитарни страсти се удържат. И обратно. В това отношение ефектът от войната в Украйна може да бъде много пагубен. В момента в Европа няма лидери. Дано да се появят такива, които да нямат нищо общо със сегашните“, каза Свилен Спасов. И подчерта, че „автократите съществуват, само защото нас ни е страх“.  

„Всъщност автократите са тези, които се страхуват. Те не могат да си представят, че властта им ще бъде поставена под въпрос. Не се страхувайте, те се страхуват“, каза Ирина Недева. Тя очерта как авторитарният тип лидер „изяжда“ представата за истински лидер – застава на мястото на концепцията за лидер, подменя я с образа на лидер – хулиган, харизматичен простак и пр., и в сянката на безнаказаността пробива през меката тъкан на демокрацията. И тук е ролята на медиите, които трябва да окажат отпор, отбеляза Ирина Недева.

„Настъплението на автократите, според автора на книгата, започва от 2008 г. Но според мен, това се случи по-рано – през 2001 г., с удара по кулите-близнаци в Ню Йорк. Тогава за първи път започна връщането на историческата събитийност и пробивите в либералните ценности на Евроатлантическия свят. А с това - и обратният удар на автокрацията срещу демокрацията“, каза доц. Георги Лозанов. Оптимистичното, според него, е че „демокрацията винаги побеждава, но чак накрая“ и това изисква непрекъснат отпор: „Съвременният човек е черноглед, защото трябва да гледа в черното, да вижда какво става вътре в черното.“ 

„Нормалните хора отвсякъде ги дебнат психопати. Въпросът е да не допуснем те да се съюзят с държавата“, каза в заключение доц. Лозанов.