site.btaВ Get out of my room ще видим всичко, което можем да срещнем в една детска стая, но няма да видим родителите, каза пред БТА Георги П. Павлов

В изложбата Get out of my room на Диана Бункин ще видим всичко, което можем да срещнем в една детска стая. Но няма да видим родителите. Това каза пред БТА кураторът на експозицията Георги П. Павлов. Той и художничката са в един колектив отдавна. Павлов е курирал нейни проекти, тя е участвала в негови. Направили Get out of my room по покана на галерия Blenda, която бе открита точно с тази изложба. 

Идеята за детска стая била на авторката Диана Бункин. „Тя реши да изобрази детската стая и да изнесе нейната собствена детска стая с някаква аура на припознаване от други хора. Защото има много елементи, които са много разпознаваеми“, разказва кураторът. Той, освен че курирал изложбата, направил видеоинсталацията и звуковата среда за изложбата, помага и с други неща.

ДЕТСКАТА СТАЯ КАТО КАПСУЛА НА ВРЕМЕТО

По думите на Павлов в тази изложба авторката обладава пространството в опит да покаже истината за стаята като вътрешния свят на тинейджъра, но отвън. Сравнява детската стая с капсула на времето, напомняща за един изгубен Аз, който просто е искал да бъде себе си преди да се сблъска с отговорностите на живота.

В инсталацията ще видим всичко, което можем да срещнем в една стая на тийнейджър. Дори и не само в България – плакати, албуми, различни пособия, дрехи, празни бутилки от алкохол, фасове, рисунки, всякакви артефакти, които може да има в една детска стая, разказва кураторът Павлов. На откриването имаше хора, които са родители и казаха: Ами, това е като стаята на сина ми, просто ми липсва миризмата на обувки, разказва през смях той.

„Няма да видим родителите. Няма да видим условието, което е възможността да съществува тази стая. Още в самото заглавие имаме Get out of my room – т.е. махни се, разкарай се от стаята ми“, разказва Павлов.  

СОЦИАЛНА ТЕМАТИКА

Миналата година Диана Бункин и кураторът Георги П. Павлов заедно представиха проекта Surrender is the way back home. В него двамата показаха опасните места по пътя към дома. В експозицията Бункин визираше неосветените места в града, било то улици или паркове, както и цялата документация покрай инцидентите там. Тогава, смесвайки традиционни и нетрадиционни техники с органични и неорганични материали, тя целеше да ни покаже един доста личен, но познат на всеки опит с прибирането у дома през храсталака от лични и социални травми. 

Кураторът казва, че двете експозиции са много различни. На материално ниво може да забележим работата с готови и евтини материали. Но няма чак такава концептуална връзка между първата и втората изложба, казва той.