site.btaБроят на списание ЛИК, посветен на Панчо Владигеров, бе представен в Националната музикална академия

Мартенският брой на списание ЛИК, посветен на 125-годишнината от рождението на композитора, пианист и педагог Панчо Владигеров (1899-1978), бе представен днес в Националната музикална академия (НМА). Изданието на Българската телеграфна агенция (БТА) е озаглавено „Един европеец в българската музика“.

В пресконференцията участие взеха генералният директор на БТА Кирил Вълчев, ректорът на НМА проф. Сава Димитров, директорът на дирекция ЛИК в БТА доц. Георги Лозанов, отговорният редактор на списанието Яница Христова, преподавателите от НМА -  проф. д-р Снежина Врангова и проф. д-р Наташа Япова, както и директорът на къща музей „Панчо Владигеров“ - София Надя Сотирова.

Ректорът на НМА нарече проф. Пенчо Владигеров доайен в музиката. По думите му подзаглавието на този брой на списание ЛИК „може да го прехвърлим в един важен българин за Европа, който прокарва една пътека по-скоро от запад на изток, отколкото обратно - от България към Европа“, обясни той. Проф. Димитров обяви, че съвсем наскоро НМА е успяла да придобие чрез дарение втория инструмент на Панчо Владигеров, който е бил дълги години в Германия.

Той допълни, че Академията носи с гордост името на композитора и следовниците, академичните хора и хората на изкуството да претворят неговото творчество и творческия път.

„Представяме този брой на списание ЛИК, посветен на Панчо Владигеров, на най-правилното място – Националната музикална академия, която носи неговото име. Затова бих искал да говоря колкото за Панчо Владигеров, толкова и за НМА“, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев. „Тя е тази, която не само пази паметта за големия български музикант, тя умножава тази памет с изучаването на неговите произведения, с тяхното изпълнение от учениците“, допълни Вълчев. 

Генералният директор на БТА цитира интервю на Панчо Владигеров, в което на въпроса щастлив ли е, той отговоря, че щастлив го правят учениците му, които продължават това, което е правил през целия си живот. „Има още една важна прилика между Панчо Владигеров и Музикалната академия. Това е дълготрайното присъствие. Този брой прави разказ за човек, образец за дълготрайно присъствие“, каза още той. 

Между първия му клавирен концерт и последния (петия) – има цяла епоха. Сменени цели системи, преживени две световни войни. Първият е 1918 г., петият - 1963 г. Всъщност тези концерти, самите те, се превръщат в епоха за българската музикална култура. Важното в това дълготрайно присъствие е, че то е не просто престой. То е образец, както сме посочили и в заглавието - за европейско присъствие, за принадлежност. И за нещо друго, от което имаме особена нужда - за вдъхновение в работите, които правим, разказа генералният директор на БТА.

Доц. Георги Лозанов каза, че в третия си период списание ЛИК поставя акцент преди всичко върху паметта. Има цел да създаде диалог между поколенията и сегашните млади (и не само младите) да знаят, да е част от живота им. Да имат усещането, че Панчо Владигеров е техен съгражданин. Нищо, че го няма, той е техен съгражданин. 

Поглеждайки назад, има много неща за научаване, отбеляза доц. Лозанов. И то такива, които са приятни за научаване. Това не е някаква травматична памет. Това е свързано с една голяма радост, че се е създавало изкуство и то в трудни времена. Една важна част е представянето на личности, които сами по себе си са събития. Такива хора, които освен творчеството си, създават и модели на поведение, повлияли са върху мисленето на нацията. И от тази гледна точка Панчо Владигеров нямаше как да не попадне в тази група. Защото в музикалната сфера той най-вероятно е най-голямата личност-събитие, каза още доц. Лозанов.

„Всичките тези личности-събития да стъпят на сцената на списание ЛИК", каза още той. Има нещо, което се нарича херменевтика, как тълкуваме нещата във времето. Има две времена – едно „преди“ и едно „сега“. Но това „преди“ е застопорено. А това „сега“ се движи. И е достатъчно да се движим напред, за да влязат нови виждания за нещата, за нови усещания за култура и тогава Панчо ще се яви пак, отново, в един по-различен образ. Защото творецът  остава в историята и постига безсмъртие. Защото неговото творчество постига нови и нови прочити. От един същи и човек може да извадите нови и нови образи. И списание ЛИК помага за това, каза още доц. Лозанов. 

Отговорният редактор на изданието Яница Христова разказа, че първата новина за Панчо Владигеров, която открили в архивите на БТА, е от 1927 година. „Новина на почти век“, отбеляза тя. Материалът бил за концерт на Панчо Владигеров в Париж. „Освен огромния талант и дългия и ползотворен път, в списанието се опитахме да хванем една чисто човешка страна на Панчо Владигеров“, обясни тя.  

„За мен беше предизвикателство да посегна към създаването на такъв текст. Още повече, когато е за личност като Панчо Владигеров“, каза проф. Врангова. Той успява да изнесе изкуството си извън страната си, допълни тя. 

„Неминуемо е, че тази фигура се превръща в емблема на българската култура“, каза проф. Япова. Панчо Владигеров, мисля, е най-известният композитор на широката общественост, обясни тя. 

В историята на музиката остава нещо застопорено, за разлика от останалата история, където не можем да се разберем за историята. В историята на музиката ние имаме стопер – партитурата, допълни тя. 

Надя Сотирова обясни, че й било трудно да отсее най-интересното и най-важното от богатия архив на къщата музей. „Може би той е първият европейски композитор, на който операта е транслирана в Щатите“, каза тя. И допълни, че Панчо Владигеров обичал да казва на своите ученици: „Важно е да те знаят оттатък Драгоман“. 

На финала на срещата проф. Сава Димитров подари на Кирил Вълчев монета на БНБ по повод 125-годишнина от рождението на Панчо Владигеров.