site.btaТенденция за цялата страна е да няма ново строителство на музейни сгради, смята директорът на РИМ-Варна

EZ 08:35:02 04-02-2022
RZ1651EZ.007 08:35
Варна - музей - директор - интервю

Тенденция за цялата страна е да няма ново строителство на музейни сгради, смята директорът на РИМ-Варна


Варна, 4 февруари /Данаил Войков, Георги Генчев, БТА/
В страната няма ново строителство на музейни сгради и това е тенденция в цяла България, каза в интервю за БТА директорът на Регионалния исторически музей (РИМ) във Варна Игор Лазаренко. Той обясни, че в крайморския град сградният фонд винаги е бил проблем, а зданието на Археологическия музей е пренаселено и като хора, и като фондове, и като експозиции. Една от причините е, че в него е най-голямата експозиция на България с археологически паметници като площ, посочи той.
За да има по-големи експозиционни площи, се ползват по-малки помещения за съхраняване на предмети, които не са изложени. Имаме традиционно проблеми с реставраторските ателиета, такива за съжаление нямаме, проблеми имаме с фондовете на някои от другите музеи, тъй като техните сгради са значително по-малки, каза директорът. Лазаренко допълни, че с течение на годините някои от фондовете непрекъснато нарастват - не само археологическите, но и за нова история, където се събират предмети и документи от най-ново време. Според него шансът РИМ да получи нови площи са малки, защото те са ограничени. По думите му се търсят алтернативни решения, които са насочени към сгради, които се приспособяват. За съжаление в тази част на Варна, където се помещаваме ние, е презастроено и до голяма степен всичко е частна собственост, каза Лазаренко.

Драстично е увеличението на разходите за газ на музея от тази година

"Както на всички останали сектори, не само в културата, цените на тока и на газа се повишиха, като за съжаление сметките за газ при нас конкретно се увеличиха драстично", каза Игор Лазаренко. Той отбеляза, че
сумите са непосилни за бюджета на музея - за миналия месец за газ авансово са платени 23 000 лева, а за февруари се искат авансово 27 000 лева. Това са авансови суми за газ, който още не е изразходен, каза Лазаренко.
По думите му колкото и да се ограничават разходите, по договор трябва да се заявят определени количества, които се предплащат и ако не се използват - сумите се възстановяват. Когато нямате парите, с които да си платите авансово, това е голям проблем, смята Лазаренко.
Данните от януари показват, че разликата между заявено и разходвано количество газ е около 10 процента. "Икономисваме около 10 процента, но се надявахме да направим икономия около 15 на сто, тъй като сменихме горелките на котела", посочи той. По думите му сградата на Археологическия музей се отоплява на газ от много години и ако досега това е било икономия, която е облекчавала бюджета, от тази година ситуацията се е обърнала. По думите му увеличението на разходите през януари тази година, в сравнение със същия месец на миналата година, е около 150-200 процента.
В отговор на въпрос Лазаренко изрази съмнение, че музеят може да получи помощ от общината за завишените сметки. От държавата миналата година получихме финансова подкрепа за електричеството и благодарение на нея ние в момента си посрещаме сметките без особено притеснение. Сумата, която ни беше отпусната е 48 000 лева и с доплащане от наша страна ще успеем да покрием разходите ни до май без проблем, обясни директорът.
По думите му в топлия сезон разходите отиват за климатици. В музея са монтирани възможно най-ефективният клас климатици, които се използват за охлаждане на помещенията през лятото. "От тях нямаме голяма икономия, по-големите икономии идват от осветлението и лампите, защото имаме много витрини, но всичко е енергоспестяващо. С тока нямаме голям проблем, но газът ни е проблем и то конкретно тази година, подчерта той.

РИМ предлага символично увеличение на някои цени за посещения в музеите

Цените на билетите през последните две години не са променяни, спрямо тези от 2018 и 2019 година, но през тази година сме направили предложение за увеличаване на част от тях, каза още Лазаренко. По думите му става дума за повишаване с един лев на билетите за малките музеи. Входната такса ще се увеличи от три на четири лева или от четири на пет лева, уточни той. За Археологическия музей цените няма да се променят. За индивидуалните посетители остават 10 лева, за груповите - осем лева, за студентите - пет лева.
Лазаренко добави, че увеличението на цените в страната се отразява и на музея. Имаме разходи и за консумативи, не говорим само за електричество и газ, посочи той. По думите му всяка поддръжка - на сградата, на експозициите, необходимостта от дезинфектанти трябва да бъде компенсирана по някакъв начин и мярката, която предприема музеят, е минимална стъпка в тази посока. "Даваме си сметка, че цените за вход не са нито високи, нито ниски, но в края на краищата хората не ходят всеки ден на музей, така че няма да им се отрази пагубно на бюджета, ако дадат един лев повече", каза той.

Събития във Варна ще бъдат под егидата на 50-ата годишнина на халколитния некропол

През тази година се навършват 50 години от откриването на Варненския халколитен некропол и община Варна е поела инициативата всякакви мероприятия, които се случват, да бъдат под егидата на юбилея, разкри още Лазаренко. Той обясни, че всичко, което прави музеят, ще бъде насочено към популяризирането некропола, който е паметник от световно значение.
Варненският халколитен некропол е известен не само в България, но и по света. Той е популярен не само като исторически факт, но и като туристическа дестинация. Находките от некропола са всъщност атракцията на Археологическия музей във Варна, смята Лазаренко.
Директорът на музея съобщи още, че има идеен проект за социализиране на археологическия обект във Варна в близост до гарата, където са разкрити крепостна стена и вероятно югозападната порта на древния Одесос. Проектът е изпратен от община Варна в Националния институт за недвижимо културно наследство за съгласуване и се чака съгласие. Въз основа на този идеен проект трябва да се направи техническият, който да бъде реализиран. Има добра воля от страна на общината, доколкото знам има заложено финансиране за проектиране, така че е въпрос на време това да се стане, каза Лазаренко. Той обясни, че идеята е на обекта да се направи покритие над разкритата стена, както и посетителски център, за да има достъп. Освен това този обект е разположен близо до друга находка - крепостна стена и останки от базилика, а наоколо са разположени два музея - на Българското Възраждане и Етнографския музей. Когато има друг обект около тях те могат да станат по-привлекателни за туристите, смята специалистът.
/РЗ/