site.btaФилм разказва за чужденци, които носят българския фолклор в сърцето си

Документалният филм „Неравноделната душа“ разказва за чужденци от различни националности, посветили години от живота си в изучаването, популяризирането и запазването на българския фолклор. Пълнометражният дебют на журналиста София Стойчева ще има премиера тази вечер в кино „Люмиер“, в рамките на „София филм фест“, съобщават организаторите 

София Стойчева е сценарист и режисьор на лентата, зад която застава Мартичка Божилова и нейната компания „Агитпроп“.

Първоначално, авторката снима героите си в поредица от телевизионни репортажи. След като попада на интересни истории на хора от цял свят, които са превърнали интереса си към българския и балканския фолклор в начин на живот, тя решава да им посвети филм. Работата по него продължава близо седем години. Той е сниман в Белгия, Германия, Швейцария, Съединените щати и България. Японските герои са снимани у нас. Оператори на филма са Огнян Калайджиев, Кирил Тасев и Пламен Гелинов. Монтажът е на Румен Митов и Емил Граничаров. 

„Неравноделната душа“ е емоционален разказ за хора от различни националности, които нямат родови връзки на Балканите, но посвещават години от живота си в изучаването на българския и балканския фолклор. Сърцата им заиграват всеки път, когато се хванат на хорото, когато запеят народните песни или засвирят сложните за тях неравноделни ритми. Те се влюбват, обичат, живеят и страдат с тази музика. Търсят и намират сили в устоите на българската и балканска душа, сътворила тези жизнени и завладяващи ритми. В своите далечни страни са пренесли не само фолклорната ни традиция, но и частица от българската душа“, разказва София Стойчева. 

По думите й филмът се опитва да разбере какво кара хората от най-богатите държави по света да идват в една от най-бедните страни на Балканите и да изучават нейните народни танци, да записват песни от „стари баби“, да се учат да свирят на традиционни инструменти и да носят красивите български носии с огромна радост. 

„Интересът към българския и балкански фолклор за част от героите на филма започва още по времето на Желязната завеса, когато пътуването до България е изключително трудно и те трябва да получат виза, за да дойдат“, разказва София Стойчева. Сред тях е японецът Широ Ишидзака, който идва за първи път у нас през 1978 година. Тук среща любовта на живота си – българката Нуща, танцьорка от шопски ансамбъл. Женят си и заминават за Япония, за да учат японците на български фолклор. Там през 1995 година създават ансамбъл „Детелина“ и група „Балкан“, в които японци танцуват, свирят и пеят българска народна музика. Широ продължава и до днес да води японци в България, и да им предава любовта си към сложните неравноделни български ритми. 

През 1979 година в Ню Йорк, САЩ, е създаден и ансамбъл „Босилек“ за български народни танци от група американки, сред които е Катрин Спронгър. Днес тя учи на български хора млади българки, които са първо и второ поколение имигранти в Америка. 

Филмът пренася и в Швейцария, където преди повече от 30 години германецът Зиги Нагел и негови приятели швейцарци създават група „Седянка“ за изпълнение на български и балкански фолклор. Името „Седянка“ за своя състав за български народни танци избират и Ан и Ален Сансен от Белгия. В продължение на 20 години в него танцуват белгийци и нидерландци и няколко българи емигранти. В наши дни групата продължава да се събира и танцува под името „Български душа“. 

Сред героите на филма са младите германци от група „Люти хора“ – Берлин, Германия. През 2022 година те отбелязаха своя 20-годишен юбилей. Освен че свирят на живо всяка седмица на балканските танцови вечери в Берлин, те са канени да свирят и на тамошни сватби, където гостите се залавят за ръце и танцуват право хоро и „Рипни, Калинке“. 

/ДД