Развитието на литературната критика в България е един доста болезнен проблем. Това каза пред БТА литературоведът, критик и изследовател на Българското възраждане проф. Николай Аретов. Днес той отбелязва своята 70-а годишнина.
„Това, което наричахме „оперативна критика“, като че ли отдавна изчезна. Замени се от издателски анотации и приятелски поощрения, да кажем“, отбеляза проф. Аретов. По думите му все още има нещо, което би могло да бъде определено като академична критика и което се опитва по-разгърнато и по-задълбочено да разглежда и актуалната литература.
Друга тенденция в областта на критиката, според проф. Аретов, е изместването ѝ от печатните в електронните медии – включително радиата и, макар и в по-малка степен, телевизиите - и социалните мрежи.
ИМА ОЖИВЛЕНИЕ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА
Авторът на книги като „Бленувани и плашещи“ и „Национална митология и национална литература“ посочи, че се наблюдава оживление в съвременната българска литература и се появяват значими творби.
„Като наблюдаващ тенденцията в издаването на книгите, струва ми се, че наистина има връщане към съвременната българска литература. Това е нещо естествено и добро, защото, ако си спомним, преди 20 години като че ли книжният пазар беше тотално доминиран – за добро или за лошо, не непременно за лошо, от преводни издания“, отбеляза той.
Проф. Аретов допълни, че се надява така, както като читатели сме се завърнали към съвременната българска литература, така „да се появи и истинска литературна критика“.
Отбеляза, че за него интерес представляват автори като Момчил Николов, които предлагат нещо ново. „Може би това нещо ново още не сме успели докрай да го осмислим“, каза проф. Аретов.
АЛТЕРНАТИВНИ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ 20-И ВЕК
Година, след като издаде свое изследване за семейния живот и интимните преживявания на хората от 19-и век, авторът посочва, че темата за жените продължава да бъде на дневен ред за него като изследовател. По думите му тя предполага задълбочаване.
Друга тема, по която работи, е свързана с литературата от 20-и век и търсенето на алтернативни тенденции, различаващи се от доминиращата литература. „Критиката винаги лансира един тип или няколко типа литература, като ги представя като едва ли не единствените. Същевременно историята на литературата показва, че винаги съществуват и някакви други гласове. Някои ги наричат потиснати, други ги наричат бунтарски“, обясни проф. Аретов. Според него тези гласове съществуват успоредно с останалата литература и заслужават внимание.
„Конкретният, всъщност може би почти единственият категоричен пример според мен, са стиховете и песните на Джендема, които са страшно популярни. Повечето от нас ги знаем и сме готови да им припяваме. Но като че ли не ги мислим като литература. Това е проблем – дали можем да мислим този тип неща като литература, или да останем във високата пътека към официалната литература“, каза изследователят.
Проф. Николай Аретов е роден на 14 март 1954 г. Завършва българска филология и втора специалност „Френски език“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 1978 г. От 1982 г. работи в Института за литература при Българската академия на науките.
Главен редактор е на списание „Литературна мисъл“, както и на издателство „Кралица Маб“. Проф. Аретов е автор на множество публикации в научни и литературни издания, а също и на книгите „Преводната белетристика от първата половина на ХIХ в. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията“, „Убийство по български. Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления“, „Българското възраждане и Европа“, „Васил Попович. Живот и творчество“, „Национална митология и национална литература“, „Българската литература от епохата на националното възраждане“, „Асен Христофоров: от Лондон до Мацакурци през Белене, „Софроний Врачански. Живот и дело“, „Бленувани и плашещи: Чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия ХІХ век“ и др.
/АКМ/
news.modal.text
