site.btaЗа изминалите 20 години Институтът по микробиология участва в 13 проекта на мрежата "Пастьор", сред които е и за ваксината срещу КОВИД-19

Институтът по микробиология "Стефан Ангелов" при Българската академия на науките (ИМикБ-БАН) за изминалите 20 години от членството си в мрежата "Пастьор" участва с 13 проекта в нея, сред които е и проектът за ваксината срещу КОВИД-19. Това каза директорът на ИМикБ-БАН проф. Пенка Петрова в интервю за БТА, посветено на 77-годишнината на Института по микробиология и на 20 години от членството му в мрежата "Пастьор".

Тържественото честване на Института по микробиология "Стефан Ангелов" ще е на 7 март и ще е под мотото "Успешни истории на български учени в мрежата "Пастьор"

Институтът по микробиология при Българската академия на науките е най-голямата и най-старата българска институция, която се занимава с разнообразните клонове на микробиологичната наука. Като тематики, иновативност на разработките, брой публикации и обществен принос, институтът е безспорен национален лидер. Тази година, освен 77 години от основаването му, се навършват и юбилейните 20 години от приемането на Института по микробиология в мрежата "Пастьор", каза директорът на института. 

Затова празникът на 7 март ще е под мотото "Успешни истории на български учени в мрежата "Пастьор". Гост на честването ще бъде д-р Сесилия Кастийо - комисар по регионалното и стратегическо сътрудничество за Евро-Средиземноморския район. Ще има и гости от Френския институт в София, както и от Отдела "Международна дейност, оперативни програми и проекти" на БАН. 

Д-р Кастийо ще представи на научната общност приоритетните научни направления в мрежата "Пастьор" и възможностите за финансиране на проекти. В рамките на кратка научна сесия ще бъдат разказани успешни истории на български учени в мрежата "Пастьор". 

Ще бъдат обявени носителите на две научни награди в областта на микробиологията: традиционната вече "Награда за най-добра работа на млад микробиолог" на фондацията "Стефан Ангелов" за млади учени от цялата страна и новоучредената "Награда за значими научни постижения", която се присъжда ежегодно на учени от Института по микробиология.

По какви научни проекти работят сега учените от ИМикБ-БАН, какви проекти изпълняват със свои колеги от мрежата "Пастьор" и какво е приложението им?

За насърчаване на научните сътрудничества в мрежата "Пастьор" ежегодно се обявяват конкурси и се финансират научни проекти, в които участват няколко Пастьорови института. Конкуренцията е много голяма, но все пак нашият институт е участник в 13 различни проекта за времето на членството си, повечето посветени на имунологични и вирусологични изследвания. В момента разработваните проекти са два, с ръководители от българска страна: гл. ас. д-р Милена Лесева и проф. Светла Данова, каза проф. Пенка Петрова. 

Тя обясни, че първият проект е посветен на здравните проблеми, произтичащи от усложненията на заболяването ревматоиден артрит при заразяване с грипни вируси, а вторият проект е свързан с изследване на човешкия микробиом. 

Освен финансирането на научни изследвания, мрежата "Пастьор" поддържа и много програми за специализация и научна работа за млади и утвърдени учени, за докторантури, постдокторантури и курсове. През последните години повече от 30 учени от ИМикБ получиха стипендии за кратък или по-дълъг престой в някой от институтите от мрежата "Пастьор", например в Института "Пастьор" в Париж, в Хонконг, Атина, Санкт Петербург и други.

Учените от ИМикБ-БАН продължават ли да работят по проекти за създаването на пробиотици, на нови ваксини и на козметични препарати за предотвратяване на стареенето?

Разработките на ИМикБ отново са в направлението "Биомедицина и качество на живот", към което институтът принадлежи в рамките на Българската академия на науките. В областта на пробиотиците разкрихме нов здравен потенциал на щамовете Лактобацилус булгарикус, изолирани от Родопите. Оказва се, че те са способни да произвеждат пребиотика галактоолигозахарид в големи количества, в българското кисело мляко, а тази "магическа" съставка значително повишава количеството на полезната микрофлора в гастроинтестинален тракт на консуматорите, съобщи директорът на института.

Проф. Петрова каза, че друго откритие на Института по микробиология от последните години е свързано с нов подход за превенция и терапия на затлъстяването. Разкрит е потенциалът на екстракта от хинап, розмариновата и бетулиновата киселина върху модулирането на сигналните пътища, свързани с адипогенезата, енергийния метаболизъм, междуклетъчната и вътреклетъчната комуникация в организма на човека. Изследването на българските лечебни растения с подходи, комбиниращи молекулярна фармакология, етнофармакология и фитохимичен анализ, е ново направление с голямо бъдеще, отбеляза микробиологът.

След добро сътрудничество с бизнеса, в ИМикБ бе създаден и нов биоинсектицид, съдържащ бактерии от вида Бацилус тюрингиенсис. Препаратът е уникален с активността си едновременно срещу голям брой вредители по културните растения: гъсеници на молци, колорадски бръмбар и голи охлюви.

Стратегически приоритет за бъдещата ни дейност е създаването на биобанка от уникални щамове микроорганизми, клетъчни линии и линии лабораторни животни. Планираме и обновяване на стерилния вивариум, но за това ще ни трябва помощ от Министерството на образованието и науката (МОН), и целево финансиране по подходящи национални и европейски програми. Тези въпроси ще обсъдим с експертите от Дирекцията "Наука" на МОН след честването, обясни проф. Пенка Петрова.

В Института по микробиология на БАН се разработваше прототипът на българската ваксина срещу КОВИД-19 - какво стана с този проект и има ли той вече приложение?

На първо място трябва да отбележим, че една технология (защото проектирането и произвеждането на ваксини е технологичен процес) рядко принадлежи само на една държава. В този проект бяха включени учени от Великобритания, Франция и България, а финансирането за него дойде от мрежата "Пастьор", която е международна организация. 

По мнение на създателите, ваксините принадлежат на цялото човечество, а не на индивиди и държави. Проектът завърши успешно и с отлична оценка. Учените от Департамента "Имунология" доказаха, че прототипът на ваксината е безвреден и генерира имунен отговор. Хуманизираният модел с използването на имунодефицитни мишки не позволява разширяване на изследванията до доказване на реални протективни стойности, макар за никoя от одобрените ваксини такива стойности да не бяха доказвани. Технологията, обаче, е иновативна и има бъдеще. В процес на разговори сме с досегашните партньори за развитие на платформата, каза директорът на института.

Разработваше се и втори, различен, прототип за ваксина срещу КОВИД-19, финансиран от Фонда "Научни изследвания". Завърши ли този проект?

Този проект стартира трудно. Поради бюрократични пречки, работата по него започна почти половин година по-късно от предвиденото и се наложи да се променя стратегията за изпитване, тъй като вирусът мутираше с изключителна скорост. Въпреки това, групите от Фармацевтичния факултет към Медицинския университет в София и от Факултета по химия и фармация към Софийския университет "Св. Климент Охридски" (наши много добри партньори) реагираха мигновено на всяка промяна от началото на изследването. Получи се добра колаборация, като екипът от Департамента по имунология работи на "високи обороти". В тази разработка те започнаха с близо 40 протипа на нано-носители и впоследствие на ваксини, всеки от който беше изследван в независими експерименти, разказа микробиологът. 

"С течение на изпълняваните задачи броят на изследваните варианти бе стеснен и всеки следващ беше подлаган на допълнителни опити, за да се докаже неговата безопасност и ефективност. Бяха заложени десет параметра, които следят за безвредност и още толкова - за имунологична активност. В целия процес нямаше да се справим без усилията на нашите стажанти доброволци, които комбинират лекции и упражнения с късни и съботно-неделни дежурства в лабораторията. В резултат, бе открита желаната наночастица (комбинация от носител и белтъчни вирусни молекули), която да е безвредна, да навлиза в клетките и да стимулира имунната система. Успехът е голям, като се има предвид, че много групи не стигат до такъв пробив с десетилетия. Целият екип по проекта го постигна за малко под две години, което е голямо постижение за българската наука", обясни проф. Пенка Петрова.

Тя уточни, че договорът с Фонда "Научни изследвания" е приключил административно. В момента се рецензира и оценява отчетът, който съдържа близо 500 страници. В тази връзка, научните екипи в България са натоварени с множество административни задачи, които са ненужни. Изследователската работа продължава с допълнителни изследвания, които не се включват в проекта. Паралелно има и процедура по патентоване, което ограничава малко информацията за споделяне, но казано накратко, в тази нова технология има голяма перспектива. Ако бъде разширена, тя би имала широко приложение в други сфери на биомедицинските науки, тъй като първоначално наночастиците бяха обещаваща платформа за борба с ракови заболявания, заяви директорът на Института по микробиология.

Проф. Петрова отбеляза, че финансирането на проекти от подобен тип е едва на 20 процента от сумите за подобни проекти в Европа. А трудът и консумативите струват също толкова, колкото и на другите научни екипи, което налага използването винаги и на допълнителни ресурси. От години проблем в научните изследвания е неприятното съчетание на научната работа с тежките процедури по обществени поръчки, които забавят работата и включват риск от доставка на некачествени консумативи, коментира микробиологът.

Науката е двигател на прогреса на една нация. Големите и развити държави отделят за наука и образование колосални суми като процент от брутния вътрешен продукт (БВП), което е инвестиция за 10-20 години напред. Тази инвестиция се отплаща бавно, но перспективата пред науката и обществото в случая е важната, каза проф. Пенка Петрова.

След пандемията от КОВИД-19, светът ще бъде ли вече по-подготвен за следващи пандемии?

"Човечеството си даде сметка, че въпреки напредъка в индустрията, в транспорта и технологиите (или даже точно заради този напредък), не сме добре подготвени за нововъзникващи епидемии и пандемии. Навлизането на човешката дейност в ареалите на дивата природа води до срещи на човека с вируси и бактерии, типични за животните. Неизбежната еволюция на микроорганизмовия свят води до нови качества и поразяване на нови гостоприемници, включително хората. Най-опасните инфекции всъщност се оказват тези, които са по-слабо смъртоносни, но лесно преносими. Днес, с уроците, получени от пандемията, учени и политици заедно разработват нови стратегии за противодействие на нововъзникващи болести и техните причинители", каза проф. Петрова.

Т. нар. болест Х беше сред обсъжданите теми на годишната среща на Световния икономически форум от януари 2024 г. в Давос, Швейцария. Трябва ли светът да се страхува от такава болест или напротив - чрез разработването на нови ваксини човечеството ще се подготви за евентуални срещи с нови пандемии?

Технологичният "скок" през последните няколко години може да "успокои духовете" до голяма степен. Разработиха се нови платформи за ваксини, които могат да бъдат лесно пренасочени към целеви патогени. Откриха се и нови лекарства срещу вирусните заболявания, много от които още са в период на изпитване. Светът не бива да живее в страх от бъдещи неизвестни болести, а да се опита да подобри живота на хората в най-гъсто населените и най-бедните страни. Там и в момента се борят с болести, като малария, туберкулоза, хепатит и СПИН, които в развитите страни вече не са проблем. Добре е, че Световната здравна организация (СЗО) продължава с подготовката за "болестта Х" с адекватни стратегии, но основният финансов ресурс все пак трябва да бъде насочен към съществуващите, належащи здравни и социални проблеми, каза директорът на Института по микробиология при БАН.

*   *   *

Проф. Пенка Петрова е ръководител на Департамента "Обща микробиология" и е директор на Института по микробиология "Стефан Ангелов" на БАН. Завършила е Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", със специалност "Биотехнологични процеси - генно и клетъчно инженерство". Степента "доктор на науките" й е присъдена през 2020 г. с темата: "Молекулярно-биологични изследвания на нови бактериални гликозид-хидролази с промишлено приложение". 

Научните интереси на проф. Пенка Петрова са свързани с изучаване на регулацията на генната експресия, с разработване на нови синбиотични препарати с приложение в хранително-вкусовата промишленост, с метагеномика, целогеномно секвениране и биоинформатика, с транскриптомика, ензимология и рекомбинантни ДНК-технологии, насочени към генетично подобрение на щамове - продуценти на биологично-активни вещества и биогорива. Автор и съавтор е на над 100 научни изследвания и на три патента.