site.btaДействащата джамия в град Суворово е изградена преди почти петстотин години

Най-старата действаща джамия в страната се намира в град Суворово във Варненска област. Въпреки че няма точна датировка на сградата, фактите говорят, че тя е на около 470-500 години, каза пред БТА секретарят на Община Суворово Светлана Енева. Смята се, че е строена по проект на великия архитект Синан, макар че няма доказателства за това, добави тя. 

С джамията са свързани няколко легенди, предавани във времето. Според едната тя е издигната върху мястото на стара църква и по тази причина минарето й падало няколкократно. Това спряло да се случва, когато между двата полумесеца на върха му бил вписан флорален мотив - трилистна детелина, който напомня кръст. Възможно е поставянето на „кръста“ да е по инициатива на дарител, който е бил грък или византиец. В джамията редовно се изпълняват служби. Наскоро от настоятелството са направени частични ремонти и сградата е в добро състояние, каза секретарят на Общината. 

Според друга легенда, построяването на джамията в Суворово е дело на османски везир, който минал през региона отивайки на война. Местните хора му се примолили да се погрижи да им докарат вода в селото и той обещал, че ако спечели битката, ще им изгради чешма, джамия и хан. По-късно наистина изпълнил обещаното. Направената от везира чешма била с хамам и молитвена част, описа Енева. Тя не е запазена, но в Суворово и района има няколко много стари чешми, една от които е от XVII век. Бозлушката е служела за намаз и е разполагала с молитвена част с покрив, поставен върху каменни колони, която във времето е била разрушена. Намира се по пътя за Ветрино. Голяма чешма е имало и в центъра на Козлуджа (старото име на Суворово), но през 60-те години на ХХ век, при благоустрояването, е премахната. За нея има сведения от пътепис, че е била с 13 корита и в нея е можело да се напоят 40 коня. Тази чешма може да се види на стара фотография, изложена в Народно читалище „Пробуда“ в Суворово. 

В разказите на пътешественици от Полша или Дубровник, Козлуджа е описано като голямо турско село, център на околия. През него е минавал пътят от Влашко през Добрич, Провадия и Айтоския проход към Цариград, разказа още Светлана Енева. Предполага се, че старото име Козлуджа идва от турската дума „коз“ (лешник) заради наличието на много насаждения от орехи и лешници в района.

По думите й водените войни между Русия и Османската империя са разпилели местното население и са „довели“ преселници тракийци от Ямболско, Елховско, Лозенградско, Одринско. Според записани данни, по-рано в региона е имало съртовци и гагаузи (съртовците населяват Провадия и Шумен). Доказателство за тяхното присъствие е съкровище, намерено в суворовска къща, датирано от XVIII век, съдържащо накити - пафти, обеци и пръстени от бронз. В него има и два стефана (венеца) които са характерни за района на Провадия и за съртовското облекло, поясни Енева. Преселниците тракийци населяват основно Суворово, където има и голяма турска общност. В село Чернево живее особена група, наречена кариоти, т.е. гърчеещи се българи, които отново идват от Тракия. Дръндар е изцяло с турско население, а всички останали села се обитават предимно от т.нар. ваяци. 

Град Суворово наброява около пет хиляди души и в него по думите на секретаря на Общината не се наблюдава обезлюдяване, напротив, заради близостта до Варна в последните години се заселват млади семейства както в града, така и в околните села. В общинския център има две средни училища, детска градина, лекарски кабинети, аптеки. Основният поминък е земеделието - зърнопроизводство и лозарство. 

В града има и голям православен храм на име „Свето Възнесение Господне“. Той е строен от 1928 до 1934 г. Тогава се работи и по читалищната сграда, но заради икономическата криза всичко е ставало трудно, каза Светлана Енева. Строи се с пари на местното население и рента от петстотин декара общински земи, дадени за обработване. Сградата е с архитектура във византийски стил. Суворовци никога не са искали да бъде изписвана и затова няма стенописи, но в църквата се съхраняват много стари икони, посочи тя. По празници служи отец Алексей от Варна, но има човек, който отваря храма ежедневно. Преди няколко години сградата е била ремонтирана.