Общо 415 души кандидатстват в конкурсите за директори, обявени от Регионалните управления на образованието (РУО) в страната. Някои са подали заявления за две и повече училища, а за 33 от общо обявените 276 вакантни места на този етап няма желаещи да заемат ръководната позиция. Днес е крайният срок, в който Регионалните управления на образованието ще обявят допуснатите до следващия етап на конкурсите, съобщи пресцентърът на Министерството на образованието и науката (МОН).
По инициатива на министъра на образованието и науката Галин Цоков бяха променени част от правилата за организирането на конкурсите, а гарантирането на публичност във всеки един етап от тяхното провеждане е основен приоритет. За първи път изборът на директори на образователни институции е ориентиран не просто към намирането на администратори, а към търсене на лидери, които биха допринесли за промяната в българското образование.
Това е част и от предприетите инициативи от МОН за промяна на образователната система и към намаляване на механичното възпроизвеждане на знания и формиране на повече умения и компетентности в учениците. За да се случи тази промяна, е важно как се ръководи всяко едно училище. Затова и философията на правилата на новите конкурси е да бъдат избрани не само нормативно подготвени хора, но личности с множества качества и компетентности, поясняват от МОН.
На допуснатите кандидати до следващия етап на конкурсите предстои да решат тест, генериран в МОН в деня на изпита и който ще бъде единен за цялата страна. Той ще съдържа 50 въпроса, а времето за решаването му ще бъде 70 минути. За всеки въпрос има три варианта за отговори, от които само един е верен и носи една точка. Минималният резултат за допускане до следващия етап от конкурса е 30 точки.
След това всеки от кандидатите трябва да представи концепцията, която е подготвил за развитие на съответната образователна институция. Заедно с нея на самия изпит те ще трябва да решат и два конкретни казуса. За да се избегне субективният елемент в МОН са разработени повече от 150 подобни казуси, които ще се генерират на случаен принцип в деня на изпита. Всички те се базират на реални ситуации, които са се случвали в българските училища и при които е било нужно не формално прилагане на нормативната уредба, а лидерски подход. Членовете на комисията ще имат право да задават въпроси, но само относими към съдържанието на концепцията на кандидата, казусите и спецификата на длъжността.
Изцяло променен е и начинът на оценяването, като всеки член на комисията трябва да го направи по предварително разработена скала, от 1 до 5, където 5 означава, че кандидатът напълно отговаря на изискванията, а 1 - че не отговаря на тях.
За да има пълна прозрачност, участниците в конкурса ще са без мобилни телефони, а целият изпит ще бъде видео и аудио заснеман от министерството. МОН вече е оборудвало залите във всички области, където ще се провеждат изпитите.
Новият тип конкурси измерват и умения за прилагане на нормативната уредба, според спецификата на училището, индивидуалните потребности на учениците и работата с общността в съответното селище или квартал. Целта е и да се намали субективният подход и дори в училища, където има само един кандидат, да не се стига до избор, ако той не отговаря на всички условия.
Както БТА писа, до 12 февруари 2024 г. кандидатите за директори на 276 общински училища в страната, за които на 11 януари бяха обявени конкурси, може да подават документи за участие в Регионалните управления на образованието (РУО) или по електронен път на посочен от конкретното РУО адрес. Това се съобщаваше тогава в сайта на МОН.
Министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков обясни тогава, че "ще се търсят директори визионери и лидери, а не само администратори". По думите му писменият тест за кандидатите за директори е променен, за да измерва не само знанията им за нормативните документи, но и техните компетентности - възможностите за развитие на екипи и справяне с кризисни ситуации. В устния изпит са включени казуси, които са свързани с характеристика на съответното училище.
