site.btaДрамата се усеща най-добре, след като си се смял от сърце, казва пред БТА режисьорът Ивайло Ненов

Драмата се усеща най-добре, след като си се смял от сърце. В „Добре дошли на борда“ има много сериозен втори план, който върви през цялото време – и това е изтичащото време. Това казва пред БТА режисьорът Ивайло Ненов по повод премиерата на пиесата на Жан-Пиер Мартинез в Сатиричния театър.

„Самият текст беше повод за театър. Хареса ми ситуацията, която е старчески дом, и предлага голямо поле за театралност“, допълва Ненов. „Ние, от самото начало, решихме пиесата да бъда абсурдна. Това е код, който решава цялата пиеса. Чрез абсурда подчертаваме времето, пространството, това какви са хората, колко е лошо, когато човек остарее и как спира да мечтае“, допълва актьорът Димитър Баненкин. По думите му духът е най-важното нещо в тялото на един човек.

Всеки човек трябва да има свободата да мечтае, защото мечтите са тези, които ни карат да бъдем живи и да продължим напред, смята актрисата Полин Лалова. Според колегата й Калин Арсов възрастта има значение, когато човек сам се откаже от желанието да бъде жив, защото „старостта не е за страхливци“.

Ролите изпълняват още Деляна Хаджиянкова, Добрина Гецова/Йорданка Стефанова, Иван Панев, Михаил Сървански, Стефания Кочева. Преводът е на Михаела Кацарова. Сценографията е на Чавдар Гюзелев, костюмите – на Ванина Цандева, музиката – на Мартин Каров. Помощник-режисьори са Емилия Крайчева и Ива Станчева. Драматург е Богдана Костуркова.

Режисьорът Ивайло Ненов и актьорите Димитър Баненкин, Калин Арсов и Полин Лалова пред БТА, в разговор с Даниел Димитров: Кои са изненадите в тази комедия на Жан-Пиер Мартинез? Кой код решава цялата пиеса? Има ли хора, на които трябва да им се забрани да мечтаят? Кога възрастта има значение, ако се приеме, че лайтмотивът на „Добре дошли на борда“ е, че възрастта няма значение? Как изглежда бунтът на старостта? Кой остава извън борда?

Има ли изненада в тази комедия на Жан-Пиер Мартинез?

Ивайло Ненов: Да, определено има изненада. Самият текст беше повод за театър. Хареса ми ситуацията, която е старчески дом, и предлага голямо поле за театралност, и темата – за изтичащото време. Можем смело да кажем, че има своите драматични нотки, но комедията е на първи план. Всъщност, драмата се усеща най-добре, след като си се смял от сърце.

Наистина, има много сериозен втори план, който върви през цялото време – и това е изтичащото време, изплъзващото ни се между пръстите време. Това се усеща и през самата сценография – на Чавдар Гюзелев, и през музикалната среда – на Мартин Каров, на когото изказвам специални благодарности – за цялата креативност, за цялата енергия, с която влезе в процеса. 

Димитър Баненкин: Изненада е това, че ние, от самото начало, решихме пиесата да бъда абсурдна. Това е код, който решава цялата пиеса. Чрез абсурда подчертаваме времето, пространството, това какви са хората, колко е лошо, когато човек остарее и как спира да мечтае. Подчертаваме колко е важно за едни хора, които са в старчески дом, и за тях времето е уж спряло, а всеки от тях мечтае за нещо...

По едни много хомогенен начин, успяхме да постигнем цялата тази сплавка, която поиска от нас режисьорът Ивайло Ненов.

Полин Лалова: Изненадата е криминалният сюжет, който сам по себе си предполага изненада. Аз съм съдържателката на този дом за асистиран живот, в който се развива действието. И съответно, разкритието на сюжетната линия по отношение на кримката води до изненада на самата публика. Защото ние търсим през цялото време кой е извършил едно престъпление. 

Калин Арсов: Задължително трябва да има изненада, защото това се изисква от жанра. Това е все пак една черна комедия. Трябва да има изненада, съспенс, хорър (Смее се – бел. а.).

Има ли хора, на които трябва да им се забрани да мечтаят?

Калин Арсов: По никакъв начин. Всеки има право на мечта и на надежда.

Димитър Баненкин: Това е нещо много лично. Дори в пиесата цитирам думите на моя приятел Елин Рахнев, който ми каза: „Миличък, момента, в който спреш да мечтаеш, значи си мъртъв“. Така че мечтите никога не спират.

Ивайло Ненов: Ние даже даваме единствения възможен лек за това изтичащото време, и това са мечтите. Всеки трябва да може да мечтае. Мечтите са нещото, което осмисля нашето време. Както казва Екзюпери, за да си построиш кораб, не давай на хората дърва, не ги карай да работят, а ги накарай да мечтаят за безкрайната шир...

Полин Лалова: Всеки човек трябва да има свободата да мечтае, защото мечтите са тези, които ни карат да бъдем живи и да продължим напред. 

Кога възрастта има значение?

Димитър Баненкин: Възрастта има значение единствено в момента, в който духът ти се предава. Аз, например, съм на 60, а духът ми е още на 20-годишен. Предполагам, че така е и с възрастните хора. Така че духът е най-важното нещо в тялото на един човек.

Ивайло Ненов: В спектакъла има млади и възрастни обитатели на старческия дом, и персонала. И двете поколения някак си живеят леко напразно, губят времето си по различни начини. И влизането на един персонаж се оказва цветното петно в сивото ежедневие, разбутва нещата и успява да накара  възрастните да осъзнаят как трябва да живеят дните си така, че да са смислени. 

Полин Лалова: Според мен възрастта наистина никога няма значение, защото мечтите са тези, които ни дават криле, и те ни помагат да надмогнем възрастта. Няма значение дали сме на 9 или на 99, винаги можем да мечтаем за нещо и да се стремим към него.

Калин Арсов: По принцип, възрастта има значение, когато човек сам се откаже от желанието да бъде жив. Старостта не е за страхливци.

Как изглежда бунтът на старостта?

Димитър Баненкин: Има ли въобще такъв?... Аз мисля, че бунтът е в това да преодоляваш себе си, да можеш винаги да се доказваш... 

Калин Арсов: Бунтът на старостта е в мечтите – когато си позволяваш да мечтаеш, дори ако си в пределна възраст.

Полин Лалова: От моя гледна точка, старостта изглежда като едно много уютно и приятно място, виждайки какво се случва тук, в нашия дом. Много е интересно, защото възрастните ни персонажи са изправени пред интересни предизвикателства. И това прави старостта интересна... 

Ивайло Ненов: Чрез мечтите бунтът на старостта е абсолютно легитимен за всяка една възраст, и то е – да можем да си позволим. Да можем да си позволим да живеем достойно и така, както както ни се иска. Да можем да вярваме.

Ние, в България, в момента като нация трябва да можем да мечтаем повече. Малко сме поспрели да мечтаем. А за да мечтаеш, трябва да си поставяш цели. Нещата са вързани... Като нация ни трябва някаква нова цел, за която да мечтаем – че да се обединим и да вървим напред. Това е големият модел. И мисля, че това го има в представлението, ако мога да направя някаква далечна съпоставка...

Ще цитирам едно изречение от „Добре дошли на борда“. То не е от пиесата, но е в нашия спектакъл, и гласи, че животът е като едно дълго въже, което може да си намотаеш на врата, докато се обесиш. Но можеш и да го закачиш на върха на кулата, и да се спуснеш по него, и да избягаш нанякъде – накъдето ти видят очите. Например, в Антарктика... 

Това звучи малко като с лимона... 

Ивайло Ненов: Да, абсолютно, като ти подарят лимони, правиш лимонада...

Кой остава извън борда? Кой не е добре дошъл там? 

Димитър Баненкин: Няма хора, които да не са добре дошли на борда. Добре дошъл е всеки, който все още мечтае, има надежда, иска да постигне нещо, независимо в коя възраст е.

Ивайло Ненов: Извън борда са тези, които не успяват и не умеят да живеят живота, както искат.

Полин Лалова: Извън борда остават всички хора, които не си дават свободата да мечтаят. А иначе всеки е добре дошъл на борда. 

Калин Арсов: Остават сивите хора, които ежедневието ги повлича, и не правят никакви усилия да помечтаят, и да се радват...