site.btaАрхиерейска заупокойна литургия за шест години от кончината на дядо Добри ще бъде отслужена в село Байлово

За шест години от кончината на дядо Добри - Добре Димитров Добрев, на 10 февруари (събота) ще бъде отслужена архиерейска заупокойна света литургия в село Байлово. Това съобщиха от Културно-информационния отдел на Софийската митрополия.

Богослужбата ще бъде възглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит и български патриарх Неофит. Светата литургия е от 9:30 ч., а след края й ще бъде отслужена и панихида (около 11:00 ч.).

На 13 февруари се навършват шест години от блажената кончина на Добре Димитров Добрев (дядо Добри). Той почина в Кремиковския манастир на 103-годишна възраст, на 13 февруари 2018 г. Хората го наричаха "Божия странник", "Безсребреника" или "светецът от Байлово". 

Дядо Добри е роден на 20 юли 1914 г. в село Байлово. Баща му загива в Първата световна война и майка му отглежда сама децата си. Детството и ученическите си години дядо Добри не помни. Венчава се през 1940 г. - време, в което България участва във Втората световна война. При една от бомбардировките над София снаряд пада близо до него и почти го лишава от слух. С жена си има четири деца, две от които надживява. През годините дядо Добри се отделя от материалното в живота и се посвещава изцяло на духовното, се казваше в съобщението за кончината на дядо Добре от 2018 г. от Българската патриаршия.

Около 2000 г. дядо Добри решава да дари всичките си имоти на Българската православна църква. Почти всеки ден той ходеше пеша или идваше с автобус до София и пред вратите на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" или на църквата "Св. Седмочисленици" събираше пари, които след това даряваше. През 2009 г. дядо Добри дари 35 700 лв. на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" и това е най-голямото частно дарение в историята на храма.

Дядо Добри е считан за един от най-висшите морални примери в България, в днешно време. Добротата, скромността му, аскетичният начин на живот и дълбоката му щедрост се възприемат от много българи за изключителен нравствен модел в съвременното ни общество.