Нашето висше образование сега се нуждае от модернизация и тя може да се осъществи с тези 150 милиона лева, с които се предвижда да се компенсират държавните университети, ако отпаднат таксите за студентите в тях по държавна поръчка. Тези 150 милиона лева не са много за университетите в България. Може да се направи модернизация и да се въведе инструмент за стипендии за студентите в държавните висши училища, които да се отпускат на състезателен принцип, каза за БТА проф. Сергей Игнатов от Нов български университет (НБУ), попитан за законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, представен от Министерския съвет, който сега е на обществено обсъждане.
Проф. Сергей Игнатов е бивш министър на образованието младежта и науката, два мандата е бил ректор на НБУ. Бил е и ректор на Европейския университет по хуманитарни науки във Вилнюс, в Литва.
Както БТА писа, отпадането на таксите за студентите в държавна поръчка в държавните висши училища е една възможност и мярка, за да се разшири достъпът до качествено висше образование на младите хора в България. Според доклад за образованието на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в България около 17 процента от младите хора у нас от 18 до 25 години нито работят, нито учат, нито участват в някаква форма на квалификация. Това каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков в отговор на актуални въпроси, зададени му от народни представители на заседанието на Комисията по образованието и науката в Народното събрание, състояло се през тази седмица.
Предложението за промени в Закона за висшето образование (ЗВО) е за отпадане на таксите на студентите за държавна поръчка във висшите държавни училища, като остават другите форми, свързани с платеното обучение, за студентите, които допълнително се приемат извън тази държавна поръчка, обясни министър Цоков. "Много важно е, че се гарантира, че ще бъдат осигурени през 2024 г. 150 милиона лева, които ще бъдат насочени като трансфер към висшите училища, за да се покрие това освобождаване от таксите за обучение чрез допълнителен трансфер - както за втория семестър на настоящата учебна година, така и за първия семестър през новата академична учебна година 2024/2025", обясни тогава образователният министър.
Отпадането на таксите в държавните университети е популистка мярка и ще доведе до криза в тях
"Отпадането на таксите за студентите по държавна поръчка в държавните университети е популистка мярка и ако бъде въведена, тя ще доведе до криза във висшите училища. Сега се съобщава, че е осигурено финансиране от 150 милиона лева за този и за следващия семестър, като компенсация за отпадането на таксите в държавните университети. Тези 150 милиона лева може да се използват за модернизация на държавните университети - за електронни библиотеки, за дигитализация, за стипендии, като те се обвържат с договор или с ангажимент за студентите, които са получавали специална стипендия. За тези стипендии трябва да има "състезание" и най-добрите студенти да ги получават. У нас имаме специална политика, която се прилага вече няколко години за т.нар. защитени специалности в университетите, в които студентите учат безплатно. Но много малко студенти учат сега за хидроинженери, както и в специалности, свързани с химията, физиката, математиката и с производството на храни. Тази политика за защитените специалности ще се обезсмисли, ако се въведе безплатно обучение за студентите по държавна поръчка", заяви за БТА проф. Сергей Игнатов.
Той отбеляза, че безплатно висше образование има в много страни, сред тях са Германия, Швеция, Австрия, Дания, или това са "старите и богати европейски държави в Европа, но те имат друга данъчна система".
Студентското кредитиране започва в България през 2011 г.
През 2011 г. успяхме да се договорим с банките и започна студентското кредитиране, но това беше проект, който беше още от времето, в което Даниел Вълчев беше министър на образованието и науката, припомни проф. Сергей Игнатов. Той отбеляза, че с такива студентски кредити се осигурява достъп до висшето образование в почти целия свят.
Проф. Игнатов припомни също, че през 1999 г., съвсем обосновано, беше въведена мярката за споделеното финансиране във висшето образование, като по-голямата част поема държавата, а много малка част - студентите. В момента студентите в държавните университети плащат такса за семестър, която е по-малка от средната работна заплата за страната. Има такси по 300 и 400 лева на семестър, а в медицината и в изкуствата таксите са по-високи, каза проф. Сергей Игнатов. Той коментира, че "при това положение ректорите получават един малък финансов ресурс - ако се види колко е приемът и колко са студентите, и се пресметнат таксите, и няма опасност някой университет да забогатее от таксите".
За последните три години - от 0,76 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на България за финансирането на висшето образование, сега то е паднало на 0,60 процента, а средното за Европа е 0,98 процента от БВП. Затова, ако ги има тези 150 милиона лева, те може да се дадат за модернизация на висшето ни образование, отново заяви проф. Игнатов.
Частните университети няма да пострадат от въвеждането на мярката за отпадане на таксите по държавна поръчка
Попитан какво ще стане с частните университети у нас, ако отпаднат таксите по държавна поръчка в държавните университети, проф. Сергей Игнатов отговори, че "най-после го е обзела истинска радост, защото повече от 30 години живеем в демокрация и в пазарна икономика, но продължават да се изказват мнения, че частното образование не е сериозно и там се продавали дипломи".
Сега ще се види много добре, че аудиториите на частните български университети пак ще са пълни и в НБУ имаме изследване, и над 70 процента от студентите ни казват, че никога не са искали да учат на друго място. Същото се отнася и за чуждестранните университети, и няма нищо лошо българските студенти да учат в чужбина, лошо е, ако не им предоставяме възможности за реализация, ако решат да се върнат в България, коментира проф. Игнатов.
Той изрази увереност, че частните университети няма да пострадат от въвеждането на мярката за отпадане на таксите по държавна поръчка, дори и ще стане ясно, че частните висши училища, по различни причини, имат своите привърженици.
"Единственото положително от тази мярка е, че ще се открои границата и разликата между държавното и частното висше образование. Бил съм ректор само на частни университети - два мандата на НБУ, както и на Европейския университет по хуманитарни науки във Вилнюс, в Литва, който също е частен университет. Като човек, който много добре познава управлението на университетите, мисля, че тази мярка не е добра и най-важното е, че тя ще нанесе "удар" върху академичната автономия на държавните ни университети. Няма нищо по-важно от автономията на един университет, защото състоянието на гражданското общество в една държава е производно на университетската автономия. Важно е да я има, тъй като елитът учи в университетите и той пренася тези модели в гражданския живот след това. Автономията на университетите е най-важното постижение на демократичното общество", заяви проф. Сергей Игнатов.
* * *
В периода 2009-2013 г. проф. Сергей Игнатов е министър на образованието, младежта и науката. Реформите му са свързани със закриването на Висшата атестационна комисия (ВАК), предоставянето на широка автономия и въвеждането на диференцирано финансиране на университетите, приемането на стратегия за научните изследвания, на закон и на стратегия за младежта, и въвеждането на студентското кредитиране.
Ректор е на Нов български университет от 2002 до 2009 г. Бил е и ректор на Европейския университет по хуманитарни науки, във Вилнюс, Литва, от 1 март 2018 г.
Професионалната му кариера преминава през Софийския университет "Св. Климент Охридски", където е последователно лектор (от 1985 г.), асистент (от 1991 г.) и доцент (от 1996 г.). В Нов български университет е ръководител на департамента "Средиземноморски и Източни изследвания" (от 1998 г.) и декан на Бакалавърския факултет (от 1999 г.).
Проф. Сергей Игнатов е египтолог, научните му интереси са в сферата на лингвистиката, историята и религията на Древен Египет. Основател е на египтологията в България. Защитава докторска степен по история в Санктпетербургския държавен университет. През 1993 и 1995 г. специализира в All Souls College, Оксфорд, лектор е в Санктпетербургския университет, в Сантяго де Компостела, в Руския институт по египтология в Москва. Участвал е в световни конгреси по египтология в Торино, Кеймбридж, Кайро.
