site.btaБТА откри Национален пресклуб в българската база „Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън

Българската телеграфна агенция  (БТА) откри Национален пресклуб в Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън. На събитието присъстваха генералният директор на БТА Кирил Вълчев, посланикът на страната ни в Аржентина Стоян Михайлов, ръководителят на българската антарктическа експедиция проф. Христо Пимпирев, флотилен адмирал Боян Медникаров, началник на Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров". 

"Използвах участието си в 32-рата българска антарктическа експедиция, макар и в отпуск от БТА, за да открием с ръководителя на експедицията ни проф. Христо Пимпирев Национален пресклуб на националната информационна агенция на България в Българската база „Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън от Южните Шетландски острови на Антарктида", каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев, който участва в трета експедиция на Ледения континент. Той отбеляза, че пресклубът на БТА се помещава в безвъзмездно предоставено от българските антарктици помещение - син контейнер (в цвета на БТА), в който досега е била разположена лаборатория. Тя обаче е преместена в новоизграждащия се модерен лабораторен блок. 

Национален пресклуб на информационната агенция на България в българската антарктическа база има не само символно значение - тя е още един знак за сериозно присъствие на българската държава на Антарктида, където са най-развитите нации на света, каза още Кирил Вълчев.  

"Много се радвам за журналистите, които неизменно присъстват в почти всички наши експедиции", посочи на откриването на пресклуба проф. Христо Пимпирев. "Това, което правим тук на Антарктида, го правим за България, за децата на нашите деца и трябва да се знае от хората. Антарктида не е привилегия само на една шепа хора, които са успели да дойдат тук. Именно журналистите ще покажат на българите, на хората от цял свят, че ние сме тук, че ние работим, че правим една световна наука с колегите ни учени от Европа и от останалите държави", подчерта проф. Пимпирев. Той пожела успех на българските журналисти и изрази желанието си да се направи плаване с медии на борда на научноизследователския кораб "Св.св. Кирил и Методий", както на “Есперидес” преди 15 години. Тогава плавателният съд качи на борда си 35 журналисти от цяла Испания и после една година се говореше за Испания на Антарктида чрез материалите на тези журналисти, припомни професорът. 

"Много се вълнувам за това събитие и напълно се присъединявам към думите на Христо Пимпирев", каза посланикът на България в Аржентина Стоян Михайлов. "Поздравявам ви за това, което сте постигнали. Уникално е," допълни той. По думите му откриването на национален пресклуб е достижение не само за българската журналистика, а и за всички българи, които не знаят какво се случва толкова далече, над 20 хил. км от страната ни. Според посланик Михайлов това е една уникална възможност да се покаже какво сме постигнали, как сме го постигнали, какво ни коства и къде се нареждаме ние сред другите антарктически нации. Той отбеляза, че събитието има и друг аспект, а именно, че новото поколение журналисти ще има възможност да покаже на света това невероятно място. Посланикът каза още, че журналистите на Антарктида също са изследователи.

Националният пресклуб на БТА ще осигури практически подходяща за работа на медиите среда на удобно място на “българския” бряг на остров Ливингстън. В отоплено помещение с маси и пейки, където всички български и чуждестранни журналисти, посещаващи базата ще могат да правят интервюта и брифинги с българските и чуждестранните учени и да подготвят материалите за медиите си в спокойна и самостоятелна среда, тъй като в останалите помещения на базата винаги има напрежение заради многото учени и логистици, работещи по различни научни проекти.  

Такава практика вече има аржентинската национална информационна агенция ТЕЛАМ, с която БТА подписа договор и обсъдихме партньорството в Буенос Айрес на път за Антарктида, припомни генералният директор на БТА Кирил Вълчев.

През февруари миналата година тогавашният президент на Аржентина Алберто Фернандес лично обяви в една от 13-те аржентински антарктически бази създаването на бюро на ТЕЛАМ, “за да даде видимост на цялата информация, свързана с Белия континент” и “защото за Аржентина е важно да знае новините за нашата Антарктида“. За тази цел ТЕЛАМ подписа споразумение за сътрудничество с Националната антарктическа дирекция (DNA) и Съвместното антарктическо командване (CoCoAntar), което ще позволи на „поне един журналистически екип на ТЕЛАМ да присъства на юг от 60-ия паралел“ във всяка лятна антарктическа кампания. В замяна ТЕЛАМ пък предлага безплатен достъп до своята новинарска услуга на всички аржентински бази в Антарктида. Тази политика продължава и новият президент Хавиер Милей, чието посещение преди месец на две аржентински бази на Антарктида беше широко популяризирано. Впрочем първият кореспондентски офис на Националната антарктическа програма на Аржентина е в база Браун от 1972 г.

Този пример ще бъде последван от БТА, каза Вълчев. Защото това всъщност е пример с по-дълга история - както в световната, така и българската журналистика. Дневниците на мореплавателите и изследователите още от XVII, XVIII, XIX и началото на ХХ век на практика съдържат първите “репортажи” за Антарктида. Но през ХХ век става ясно колко важна е ролята на журналистите, защото без тях няма да има знание за континента и за науката тук. В. “Ню Йорк таймс” изпраща специален кореспондент - Оуен Пик, с първата антарктическа експедиция на Съединените американски щати (САЩ) на адмирал Ръсел Оуен през 1928 г. - 1930 г. И до днес Антарктическата програма на САЩ поддържа официален вестник -The Antarctic Sun.  На ледоразбивача “Об”, който започва строителството на първите съветски антарктически бази “Мирний”, “Оазис” и “Пионерская” през 1956 г., има кореспондент и кинооператор.

При посещението си на украинския научноизследователски кораб “Ноосфера” групата от 32-рата българска антарктическа експедиция научи, че на украинската база  “Академик Вернадски” има постоянен фотограф - в момента Сергей Глотов. 

На възпоменателна церемония на българския военен научноизследователски кораб “Св. св. Кирил и Методий” в памет на загиналите в самолетна катастрофа през 1976 г. аржентински изследователи в района на Бърнард пойнт, на остров Ливингстън, беше отдадена почит и на пътувалия със самолета “Neptune 2-P-103”  на Аржентинската военноморска изследователска ескадрила Родолфо Риварола - видеооперататор на “Канал 13 ТВ” в най-южния аржентински град Ушуая. 

Българските антарктически експедиции също имат дълга традиция на участия на журналисти. Още във Втората експедиция през 1993-1994 г. до остров Кинг Джордж стигат Симеон Идакиев и операторът Николай Йотов от Българската национална телевизия (БНТ). Първият журналист, който достига българската антарктическа база “Св. Климент Охридски”, е Елена Йончева в Третата експедиция през 1994 - 1995 г. заедно с оператора от БНТ Николай Петров. 

В Четвъртата експедиция през 1995 - 1996 г. отново има оператор от БНТ - Емилиян Динов, а Петата експедиция през 1996-1997 г. участва Камелия Станчева от вестник "Континент". 

В експедициите през годините са участвали още повече 30 журналисти, оператори, фотографи и писатели (някои по няколко пъти).

Журналистите, освен първите Симеон Идакиев, Елена Йончева и Камелия Станчева, включени в експедициите са Албена Воденичарова от БНТ, Благой Цицелков от Нова телевизия, Георги Тошев от бТВ, Екатерина Бончева от Медиапул, Живко Константинов от Нова телевизия и Евронюз България, Кирил Вълчев от Дарик радио и БТА, Константин Карагьозов от БТА, Марина Великова от БНР, Мария Чернева от БНТ, Пламен Енчев от в. "Труд", Таня Сотирова от БНТ, Цветелина Атанасова от БНТ. 

На Ледения континент са били и операторите, освен първите Николай Йотов и Николай Петров, Благой Момчилов от Нова телевизия, Емил Граничаров от БТА, Емилиян Динов от БНТ, Николай Кънев от Нова телевизия, Румен Василев, Велизар Миленков от БНТ, Румен Кънчев от БНТ, Анна Андреева - БНТ, Еленко Касалийски. 

Фотографите, включени в българските антарктчески експедиции, са Ваня Саралиева, Зафер Галибов, Иглика Трифонова, Милена Маринчева, Неделчо Хазърбасанов, Ники Давидов, Свилен Панайотов, Яна Киселова. Писателите са Боян Биолчев, Изабела Шопова и Людмила Филипова.                                                   

Това, което е нужно оттук насетне, е българската журналистика да надгради постигнатото от колегите повече с личен ентусиазъм и осигурени индивидуално средства, отколкото със системна подкрепа на България и медиите й, отбеляза генералният директор на БТА Кирил Вълчев. 

По примера и на други агенции като Франс прес (чийто материал на екипа й на Антарктида през този научен сезон БТА публикува), националната информационна агенция на България вече дава принос благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" и на българската база “Св. Климент Охридски” с предоставените помещения за национални пресклубове, които се прибавят към 30-те в цяла България и 6-те извън страната в съседни страни и в държави с големи български общности. 

БТА има пратеник на българския научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" на Антарктида - Емил Граничаров, който изпраща своя видео корабен дневник с възможност материалите да бъдат използвани от всички медии и те го правят не само в България, а и по света - последният пример са подробните публикации по БТА в аржентинските медии за церемонията на почит на българския кораб към загиналите аржентински антарктици.  

БТА имаше кореспондент - Константин Карагьозов, и при историческото първо плаване през предишната експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Той предаваше всеки от 127-те дни на експедицията новини в текст, видеоматериали и снимки за научните изследвания по време на цялото плаване (включително през Атлантическия океан в двете посоки) и през целия престой на Антарктида. 

Благодарение на своите кореспонденти в две последователни антарктически експедиции БТА е сред първите резултати в търсачка на Google с израза “Antarctica correspondent”. 

През юни 2023 г. БТА издаде на български и английски език брой на списание ЛИК "До Антарктида и назад под български флаг", посветен изцяло на историческата експедиция.  Обмисля се и нов брой на списание ЛИК на български, на английски и на испански език, посветен на научните проекти на сегашната експедиция, защото така БТА изпълнява мисията си да популяризира България, представяйки едно от най-красивите й лица - това на българската наука, каза още генералният директор на БТА Кирил Вълчев. 

***

По време на 32-рата българска експедиция до Антарктида, БТА публикува видеоинтервюта с български антарктици. БТА представя и всички научни проекти с видео, снимки и текстови материали, подготвени съвместно с учените преди заминаването им.

Рубриката "България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" дава подробна информация за цялото плаване на кораба "Св. св. Кирил и Методий" до Антарктида и обратно, за престоя му там, както беше по време на историческото първо плаване до Ледения континент през 31-вата експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Тогава само БТА имаше кореспондент на борда - Константин Карагьозов, който предаваше новини за всеки от 127-те дни на експедицията в текст, видеоматериали и снимки. През юни БТА издаде на български и английски език брой на списание ЛИК "До Антарктида и назад под български флаг", посветен изцяло на историческата експедиция.

Цялата информация на БТА за българските научни изследвания на Антарктида и подпомагането им от българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", както и другите дейности на българската антарктическа база, отново е достъпна и за всички медии на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в разделите „България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" / "Bulgaria - Antarctica: BTA's log".

БТА има и Национален пресклуб на борда на кораба, както и пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън.  /БИ