site.btaНе търсим подбрана интелектуална публика, искаме да достигнем до масовия читател, каза френският писател Мишел Бюси

Не търсим подбрана интелектуална публика, искаме книгите ни да достигнат до масовия читател. Това каза френският писател Мишел Бюси по време на „Нощ на четенето“ в петък вечерта в София. Участници в събитието във Френския институт бяха още авторите Жером Лубри, Бернар Миние и Франк Тилие.

Четиримата писатели са автори на криминални романи. На български език досега са преведени „Без теб“, „Черните лилии“, „Мама греши“ и „Нищо не може да те заличи“ от Мишел Бюси, „Леден гамбит“ и „Око в нощта“ от Бернар Миние, „Тайните убежища“ и „Глава 12“ от Жером Лубри и „Имало едно време... два пъти“ и „Недовършеният ръкопис“ от Франк Тилие.

Именно криминалният жанр в литературата бе акцент в разговора между четиримата писатели и модератора – журналистът и преводач Георги Ангелов.

„Тук става въпрос за конструкция и техника, които помагат читателят да чуе това, което искам да му кажа за обществото. И в същото време да му предложа нещо развлекателно“, посочи Мишел Бюси. „Има пасажи, които са много технически, но дори те не са отегчителни. Тоест читателят научава новото, без да се отегчава“, отбеляза писателят.

Според Жером Лубри авторите обичат да изживяват историята, която описват, така, както и читателят би я преживял, когато чете. По думите му характерно за течението на новото криминале е читателите да научават нещо ново по един по-игрови начин.

„Ние сме автори, които живеят в съврeменното общество, а в това съвременно общество има много проблеми, много неща, които създават корупция, престъпност“, каза Франк Тилие. Според него криминалната литература е „идеалният жанр“, който позволява на писателите да разкажат всичко без табута и без да се страхуват, че могат да наранят чувствата на някого. 

„Именно заради това криминалният роман е универсален като жанр. Той говори на хората независимо от държавата, защото проблемите, които имаме във Франция, вие ги имате в България. Навсякъде ги има“, допълни Тилие.

Действителността винаги е по-лоша от художествената измислица, отбеляза Бернар Миние. Той разказа, че в процеса на работата си се среща с полицаи, които го запознават с най-различни истории. „Чувал съм такива ужасни истории, каквито дори няма да включа в книгите си“, посочи писателят. По думите му той и неговите колеги познават тази действителност много по-добре от хората, които просто гледат новините по телевизията. „Знаем какво се крие зад всичко това, знаем колко е трудна работата на тези хора. Защото да си полицай, означава постоянно да се сблъскваш с тази действителност. Това е професия, в която процентът на самоубийствата е ужасяващ“, каза Бернар Миние.

Според него това е една от причините авторите на криминална литература да носят голяма отговорност в работата си. „Когато аз пиша моята история, чувствам, че отговорността ми се състои в това да не дрънкам каквото и да било. Трябва да знам за какво говоря, да бъде достоверно. Работата на полицаите в нашите романи е правдоподобна. Процедурите трябва строго да се спазват. Чистото въображение е нещо, което не съществува. Говорим за действителност, която преобразяваме, въобразяваме си, но ние фактически преработваме така действителността“, посочи писателят.

Това е второто издание на „Нощ на четенето“ в България, разказа пред публиката директорът на Френския институт в София Люк Леви. Той отбеляза, че четиримата автори на криминални романи Мишел Бюси, Жером Лубри, Бернар Миние и Франк Тилие са се съгласили да участват в литературен маратон у нас. В петък те са се срещнали с възпитаници на френските гимназии в София. Днес писателите ще се включат в разговор с академичната общност, писатели и преводачи в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а в следобедните часове ще раздават автографи в книжния център „Гринуич“. 

„Когато приятелските връзки между две страни се случват не през икономиката, не през политиката, не през дипломацията, а се случват през културата и особено много - през литературата, това означава, че взаимното влияние на двете страни е много силно. А е силно затова, защото се запечатва в паметта на всеки отделен човек. И когато всеки един от нас е лично ангажиран, тогава наистина тази среща между две култури, между две държави става дълбока и истинска“, каза по време на събитието писателката Теодора Димова.