site.btaИсторици и писатели пред БТА: Кои са новите строители на съвременна България

Всички онези, които се занимават с „малките теми“ на България като демография, дарителство, социална помощ, които правят нашата страна малко по-хуманна и личностите, участвали в мечтата след 1989 г. за интегрирането на държавата в Европа. Това са новите строители на съвременна България, според историци и писатели, потърсени от БТА по повод днешната 145-ата годишнина от рождението на писателя, дипломат и историк Симеон Радев, авторът на „Строителите на съвременна България“. 

„МАЛКИТЕ ТЕМИ“ НА БЪЛГАРИЯ

Новите строители на съвременна България са хората, които се занимават с „малките теми“ на България – демография, дарителство, социална помощ за истински нуждаещи се, отглеждане на деца, хората, които работят в духовната сфера, смята проф. Петър Стоянович. Според него това са привидно малките теми, които отдавна са изместили външната политика, дипломацията и така нататък. „Отдавна малките теми са станали големи и тези, които работят по тях, според мен, са по субстанция строители на тази България“, каза той.

По думите му времената днес са съвсем различни в сравнение с времената, в които Симеон Радев пише изследването си „Строителите на съвременна България“. „Приоритетите са напълно различни от тези на 19-и век, макар че ние продължаваме да мислим за тях единствено и почти само през спектъра на деветнадесетия век, късното Възраждане. Затова сме в голяма степен обречени на неуспех“, посочи проф. Стоянович.

СТРОИТЕЛ Е ЧОВЕК, КОЙТО ПОКАЗВА С ДЕЙСТВИЯТА СИ, ЧЕ МИСЛИ ЗА ПОКОЛЕНИЯ НАПРЕД

Определението „строител на България“ в смисъла, в който Симеон Радев го е използвал, се отнася по-скоро за хора с много голям мащаб на действие, които са най-вече в света на политиката и които са държавници, каза пред БТА Марио Мишев от сдружение „Българска история“. „За съжаление, аз не виждам днес подобни държавници, които да отговарят на това описание, и които с дейността си да имат някакъв хоризонт на действие, по-голям от днешния ден или предстоящия месец. Така че тук трябва да излезем, за жалост, от сферата на политиката и да потърсим такъв човек, който с действията си показва, че мисли дори поколения напред“, отбеляза той.

Според него такъв човек в България е доктор Милен Врабевски. „Това е човек, който е бизнесмен и филантроп с множество каузи, свързани с опазването на културно-историческото наследство в България. Посветен е на каузата да подпомага семейства в опитите им да имат деца чрез инвитро процедури, но и не само. Подпомага финансово, чрез образователни инициативи и прочие множество семейства от по-изостаналите райони на България“, каза Марио Мишев.

Човек, който инвестира огромен ресурс от своите възможности, е човек, който може да се нарече строител на съвременна България. Това е човек, който гради, всъщност, бъдещия облик на България, допълни той.

ОСНОВНАТА ЗАДАЧА НА ДЪРЖАВАТА Е ДА СЪЗДАДЕ УСЛОВИЯ ЗА ЕДНО ХУМАННО ОБЩЕСТВО

Строителите на съвременна България са всички тези, които си вършат работата, не крадат, не злоупотребяват с положението си, правят нашата страна малко по-хуманна и допринасят за създаването на по-състрадателно общество, смята писателят Алек Попов. Според него това е основната цел и задача пред държавата ни. „Това е основанието и причината да останат хора да живеят тук“, каза той.

По думите му, с оглед на цялата история на България и при сравнението с други страни, това е целта на един народ, на една нация -  да построи или да създаде условия за едно хуманно общество, където човешкият живот е ценност, където човешките права се спазват безусловно и където състраданието също е една основна ценност. 

„Държавите, с които ние много обичаме да се сравняваме, техните постижения са именно по линията на социалния прогрес, в крайна сметка. Тук не става дума за някакво величие. Най-важен е този всекидневен героизъм – да направиш живота на хората около теб по-добър, като помагаш, съдействаш наистина за утвърждаването на едни по-хуманни норми в обществото. Това, според мен, е най-важната задача“, каза писателят.

БЪЛГАРСКИЯТ ПЪТ КЪМ ЕВРОПА

„Ако приемем, че съвременна България е България след 1989 г., тоест България след Студената война и, следвайки текста на Симеон Радев, има два начина, по които може да се отговори на въпроса кои са сегашните строители на съвременна България“, посочи Радослав Илиев - историк, асистент и преподавател в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Според него в изследването си Симеон Радев говори най-общо за българския възрожденски дух, като споменава конкретни личности. „По същата аналогия, общият отговор сега би бил българският път към Европа, стремежът към общото голямо европейско семейство. През 1989 г., ако има нещо, което обединява всички българи и това е доминиращо, според мен през последните 30 години, е, че предвид старото деление „изток-запад“, има една мечта за този път към Европа, към който българите вървят“, отбеляза Илиев.

Ако трябва, по симеонрадевски, да говорим за конкретни хора, трябва да се запитаме кой направи 10 ноември, каза той. „Андрей Луканов е практически авторът на 10 ноември, независимо от неговата противоречива личност“, обясни историкът. Според него като строител на съвременна България може да бъде посочен още Желю Желев. Той е първият демократично избран президент и символ на малката, но все пак настоятелна интелектуална опозиция на режима от преди 1989 г., добави Радослав Илиев. По думите му, Петър Дертлиев също е „някъде в основата на нашата съвременна къща“.

„Тук бих сложил и всички българи около движението, и не само движението, „Път към Европа“, което започва през 1990-1991 г. Първите предприсъединителни механизми са подписани още през 1995 г. В този смисъл, всички, които са участвали, но не идеологически и символно, а реално в тази политическа, икономическа, академична и културна интеграция ми се струва, че са част от тези строители“, каза още историкът.

НЯМА НОВИ СТРОИТЕЛИ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ

На въпроса кои са сегашните строители на съвременна България проф. Андрей Пантев отговори с думите: „Не виждам строители, виждам разсипници“.

Симеон Радев е български писател, дипломат, историк, революционер и публицист от Македония. Роден е на 19 януари 1897 г. в Ресен. Завършва фрeнския лицей „Галата сарай“ в Цариград (1898) и право в Женева (1902). Член е на ВМОРО, приет през 1895 от Гоце Делчев. Като студент се сближава с Борис Сарафов. С негова подкрепа издава в Женева двуседмичен лист на македонските революционери на френски език – „L’Effort“ (1900), а в Париж – „Le Mouvement Macedonien“ (1902). Кореспондент е на софийския всекидневник „Вечерна поща“, негов съредактор е от 1903 г., а от 1905 до 1909 г. е негов главен редактор. Основател е и от 1911 до 1912 е директор стопанин на всекидневника „Воля“. Симеон Радев е автор на около 1500 статии

Прякото му участие в македонското движение се прекратява след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание и гибелта на Гоце Делчев. Сближава се с дейци на Национално-либералната партия на стамболовистите, разработва и издава програмата ѝ. 

Участва в Балканската и началото на Междусъюзническата война. През 1913 е член на българската делегация за сключване на мирния договор в Букурещ. Пълномощен министър в Букурещ (1913–1916), Берн (1916–1917), Хага (1920–1921), Анкара (1923–1925), Вашингтон (1925–1933), Лондон (1935–1938) и Брюксел (1938–1940). До 9 септември 1944 г. е пълномощен министър на разположение в София, след тази дата е уволнен, по-късно пенсиониран. Забранява му се достъп до печата и каквато и да е обществена или политическа дейност. 

ПУБЛИКУВА ПЪРВИЯ СИ РАЗКАЗ КАТО УЧЕНИК

Симеон Радев прави своя авторски дебют още като ученик с разказа „Лудия цигулар“, изпратен от Цариград, подписан с псевдонима Велко и отпечатан в сп. „Българска сбирка“ (1898) в София. Превежда веднага след появата ѝ във Франция и отпечатва в същото списание книгата на Гюстав Льобон „Психология на тълпите“. Като студент в Женева сътрудничи на швейцарски вестници с материали за положението на населението в родния му македонски край, оставен от Берлинския договор (1878) в пределите на Османската империя. След завръщането си в София се сближава с кръга около „Българан“ и особено с Александър Балабанов и Елин Пелин. 

Автор е на „Строителите на съвременна България“, „Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени“, „Ранни спомени“.