Наши алпинисти изкачиха успешно връх Чепеларе за първи път и взеха проби

site.btaНови видове риби попълват колекцията на българските учени от 32-та национална антарктическа експедиция

Емил Граничаров

София ,

17.01.2024 12:06

(БТА)

Етикети

Антарктида

Два нови вида за българската колекция от антарктически риби бяха уловени в района на нашата антарктическа база „Св. Климент Охридски“ - дълбоководна риба дракон Parachannichthys charcoti, както и представител на така наречените риби фенери Electron sp, ключов елемент в трофичната (хранителна) верига на Южния океан.

Тези дребни риби представляват най-многочислените гръбначни животни на земята и обитават дълбините на океана - т. нар. зона на здрача, където светлината е оскъдна. По повърхността на тялото имат органи, които произвеждат светлина. Чрез това явление, наречено биолуминесценция, тези риби комуникират помежду си.

Рибите фенери играят важна роля в транспорта на въглерод от атмосферата към дълбините на океана, тъй като се хранят с планктон от повърхностните слоеве и, отправяйки се към дъното, самите те служат за храна на дълбоководните риби.

Освен новите видове, традиционно улавяните риби край о. Ливингстън от българските учени са Notothemia coriiceps, както и небезизвестната ледена риба.

Рибите, улавяни край водите на о. Ливингстън от екипа на проф. Елиза Узунова (ихтиолог и хидробиолог), се качват на борда на военния научно-изследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий“ – НИК 421, където се поставят в съдове с вода и живеят до момента на тяхното изследване.

Изследванията включват анализ на тяхната паразитна фауна. Също така се извършва изследване на биоразнообразието на микро организми в храносмилателния тракт на рибите. Тези микро организми са свързани със здравния статус и цялостното им състояние. Учените взимат под внимание факта, че в момента е размножителният период на повечето от тези риби в района и затова те взимат само задължителния за изследванията минимален брой индивиди.

* * *

Елка Василева (лодкар на Българската антарктическа база) и Александър Недялков (оператор и фотограф на 32-та българска антарктическа експедицията) прибраха пренощувалите на Фолс Бей български алпинисти Дойчин Боянов и Марчо Паунов, които изкачиха връх Чепеларе за 10 ч. Заедно с тях са и геологът Калин Найденов, който успя да вземе проби от връх Чепеларе на Фолс Бей и алпинистът Кирил Досков, който заедно с Дойчин Боянов са асистенти по проекта на геолога.

За първи път в историята на българската експедиция екип от родни геолози и поддържащи алпинисти слезе на южния на плаж на Фолс бей за работа по геоложки проект на геолога Калин Найденов. Алпинистът Дойчин Боянов и логистикът Марчо Паунов направиха успешно изкачване на връх Чепеларе за първи път и взеха проби от върха. Към екипа е и алпинистът Кирил Досков, който бе част от екипа на изкачването на Еверест през 1984 г. заедно с Христо Проданов. Връх Чепеларе е кръстен на големия родолюбец и благодетел на българските ескпедиции - чепеларецът Кръстьо Вангелов. Без неговата помощ през годините и предоставена екипировка от завод “Орион”, това изкачване днес и експедиции нямаше да са възможни.

* * *

Доц. Любомир Кендеров (хидробиолог) и доц. Райна Христова (морски геолог) успяха да вземат проби от пета локация след началото на тяхната работа. Взетата от водата проба чрез барометър беше измерена за кислородното съдържание и концентрацията на водород, която показва процесите на фотосинтеза и тяхното развитие. Ако има цъфтеж на планктон, кислородът ще е повече. Същото така бяха измерени процесите на гниене на органичните вещества на дъното, активната реакция (PH) и солеността. Поради топенето на леда през лятото на Антарктика, солеността е променлива в различните места.

* * *

По време на 32-рата българска експедиция до Антарктида Българската телеграфна агенция (БТА) публикува видеоинтервюта с български антарктици. БТА представя и всички научни проекти с видео, снимки и текстови материали, подготвени съвместно с учените преди заминаването им.

Рубриката "България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" дава подробна информация за цялото плаване на кораба "Св. св. Кирил и Методий" до Антарктида и обратно, за престоя му там, както беше по време на историческото първо плаване до Ледения континент през 31-вата експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Тогава само БТА имаше кореспондент на борда - Константин Карагьозов, който предаваше новини за всеки от 127-те дни на експедицията в текст, видеоматериали и снимки. През юни БТА издаде на български и английски език брой на списание ЛИК "До Антарктида и назад под български флаг", посветен изцяло на историческата експедиция.

Цялата информация на БТА за българските научни изследвания на Антарктида и подпомагането им от българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", както и другите дейности на българската антарктическа база, отново е достъпна и за всички медии на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в разделите „България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" / "Bulgaria - Antarctica: BTA's log".

БТА има и Национален пресклуб на борда на кораба, както и предвижда да открие такъв пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън.

/ХК/