Документалният филм „Моят чичо Любен“ представя художника Любен Стоев (1939-2016) през разкази на неговия племенник Рей ван Цешау. Това разказа пред БТА Никола Бошнаков, който режисира продукцията съвместно с Георги Стоев-Джеки. Рей ван Цешау е син на Джеки.
Премиерата е в кино „Одеон“, в деня, на който художникът щеше да навърши 85 години - 18 януари.
Бошнаков имал идея за филма от доста време, но след кончината на Любен Стоев тя остава на заден план. „Но Ивайло Манев (сценаристът на филма – бел. а.) и Джеки се захванаха. Ивайло Манев беше двигател да убеждава Джеки, че трябва да се направи филм за Любо, защото е значим творец. Джеки чувстваше известно неудобство да го прави сам и така ме привлякоха в тази работа. Аз трябваше да измисля ключ, в който да направим филма, защото самият Любо вече го нямаше“, разказа Бошнаков. Допълни, че този ключ е свързан именно с разказите на племенника на художника.
Рей ван Цешау участва в създаването на документалния филм и зад камерата. Заедно с групата си Ray and the Rockets той е част от екипа, създал музиката за продукцията. Другият син на Георги Стоев – Антони Стоев, е оператор на филма. „Когато един филм стане толкова семеен, е трудно. Няма дистанция. Аз бях достатъчно навътре, за да ги познавам добре и достатъчно външен, за да мога да имам някакъв страничен поглед“, каза Никола Бошнаков.
Освен разказите на Рей ван Цешау, в „Моят чичо Любен“ са използвани още части от над 300-часовия видеоархив на Любен Спасов. „Той, за съжаление, беше в лоши формати, техниката мина през всякакви метаморфози от кинолента към видео. Архивът беше в недотам добро качество и трябваше да се измисли някаква форма как да влязат тези архиви“, посочи режисьорът.
В документалната продукция са включени още откъси от интервю, което художникът е давал пред режисьора Атанас Христосков за филма „Истории като на кино“. „Той е работил като плакатист. Навремето художници правиха на големи формати – три на четири метра, правиха филмовите плакати и реално това се закачаше отпред на киносалоните. И Атанас Христосков го беше интервюирал от тази гледна точка. Три дни снимки бяха имали с него – нещо, от което твърде малко влезе в самия филм на Наско. Филмът беше замислен по-полифонично, с много герои, много кина и един герой като Любо измества центъра. Така че този материал беше останал някак си встрани. Това пък за нашия филм беше голяма находка, защото получихме в добро, адекватно качество живия активен Любо, след като той вече беше починал“, отбеляза Никола Бошнаков.
Той разказа, че във филма са запечатани още разговори и моменти с Георги Пенков-Джони, Ицко Финци, а във видеоархивите има кадри с Огнян Видев, Васил Пармаков и други.
„Ние познавахме Любен Стоев достатъчно добре. Лошото е, че той беше много известен в кинаджийската компания на брат си, в един бохемско софийски кръг, но не е така широко известен като художник и може би филмът запълва тази празнина“, каза Бошнаков. Допълни, че според него Любен Стоев към момента няма необходимото признание на голям художник, но е оставил много силен дух и начин на отношение към света. „Той хем е дълбок, хем при него винаги това се свързва с хумор, с ирония и с някаква шега и намигане“, отбеляза режисьорът.
По думите му всяка гилдия е малко или повече затворена. „Той (Любен Стоев – бел. а.) никога не е бил плътна част в художническата тайфа. Той винаги е гравитирал повече около кинаджийската тайфа на брат си. Затова си мисля, че просто трябва да се въртиш в една среда и да бъдеш активен там, за да получиш повече признание приживе. Но това Любо никога не го е привличало толкова. Той обичаше да си подписва албумите, които подарява с: „По-добре жив, отколкото безсмъртен“, разказа режисьорът.
Произведения на художника ще бъдат показани в рамките на премиерата на филма, на 18 януари. Експозицията е озаглавена „85 години от рождението на Любен Стоев“, а акцент в нея са дърворезът и техниката на дървореза. „Това не е дърворезба, дялка се върху дъска изображението и се взима отпечатък. Така че ще изложим тези дъски, които са матрицата, с която се печатат отпечатъците, както и от инструментите на Любо, което ще бъде акцент. Ще има както и съвсем ранни негови неща от София и от Дрезден, така и последния му цикъл „Градът отгоре“, в който са включени градски пейзажи, покриви, такива неща“, каза Никола Бошнаков.
/ДД/
news.modal.text
