Даниъл Дей-Луис, който се оттегли от киноиндустрията, се върна за кратко, за да връчи на Мартин Скорсезе наградата за най-добър режисьор на Националния съвет на кинокритиците на церемония в Манхатън в четвъртък вечерта, съобщи Асошиейтед прес.
Епичният "Убийците на цветната луна" на Скорсезе доминира на 95-ото издание на наградите. Националният съвет на кинокритиците в САЩ определи продукцията за най-добър филм на годината, Скорсезе - за най-добър режисьор и Лили Гладстоун - за най-добра актриса.
Дей-Луис бе най-голямата изненада на вечерта. Той напусна актьорската професия, след като приключи снимките на филма на Пол Томас Андерсън "Невидима нишка" (Phantom Thread) през 2017 г. и оттогава страни от публичността. Британският актьор седеше до Скорсезе на гала вечерята в "Сиприани" на 42-ра улица в Манхатън, преди да му връчи наградата.
"Бях тийнейджър, когато открих творчеството на Мартин", каза Дей-Луис. "Със своя собствена светлина той осветяваше непознати светове, пулсиращи с опасна, неустоима енергия - светове, които бяха така мистериозни за мен и изцяло завладяващи. Той озаряваше обширният красив пейзаж на възможното във филмите и ми изясни какви въпроси трябва да си задаваш, когато работиш с вяра".
Дей-Луис, който работи със Скорсезе в "Бандите на Ню Йорк" през 2002 г. и "Невинни години" през 1993 г., определи работата с режисьора като "една от най-големите радости и неочаквани привилегии в живота си". На сцената, за да получи приза, Скорсезе му върна жеста, като нарече работата с Дей-Луис "едно от най-значимите преживявания в живота ми". "Може би е време за още едно", добави Скорсезе. До него на подиума Дей-Луис се усмихна и протегна ръце.
Част от чара на наградите на Националния съвет на кинокритиците е в композирането на двойките на наградени и връчващи призовете. Лора Лини представи отличения за най-добра поддържаща роля Марк Ръфало, двамата бяха във водещите роли в "Можеш да разчиташ на мен" (You Can Count on Mе). Пати Смит връчи наградата на Лили Гладстоун.
Най-вълнуващият момент на вечерта бе, когато Майкъл Джей Фокс се яви на сцената с Дейвис Гугенхайм, режисьор на отличения за най-добър документален филм Still: A Michael J. Fox Movie. Фокс бе аплодиран на крака от гостите на церемонията, преди да сподели как болестта на Паркинсон е променила за добро живота му. "Паркинсон бе дар и продължава да е", каза Фокс. "Дар е, защото ми даде аудитория, пред която да говоря за нещата, които са възможни". Речта му продължи с шеги, но накрая се върна към заболяването и отбеляза, че то било по-значимо за него от успеха му в развлекателната индустрия. "Просто ми отвори очите по неочакван за мен начин", каза Фокс.
На церемонията имаше малко изненади, тъй като лауреатите на наградите бяха обявени по-рано, но на нея бе подхвърлена идея за разрешаване на една от най-големите мистерии на наградния сезон. Френската режисьорка Жустин Трие, чийто "Анатомия на едно падане" бе почетен като най-добър международен филм, подсказа на зрителите, които обсъждат дали главната героиня във филма, в ролята - Сандра Хюлер, е виновна за убийството, за което е на съд във филма. "Имам един съвет: гледайте кучето. То е животно. Има инстинкти. Може би то знае", каза Трие.
/ХТ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
