Церемонията "Академични оскари" за 2023 година се организира днес от вестник "24 часа", съобщиха организаторите.
На церемонията са поканени министър-председателят акад. Николай Денков, министърът на образованието и науката проф. д-р Галин Цоков, и министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева.
Отличията са базирани на Рейтинговата система на висшите училища в България - ежегодна класация, организирана от Министерството на образованието и науката (МОН), и от консорциум, в който са включени Институтът "Отворено общество" и "Сирма груп".
Церемонията, организирана от вестник "24 часа", представя рейтинговата система като най-качествения ориентир за младите хора и за техните родители, за това: кои университети и кои професионални направления дават най-добри шансове за реализация на младите хора; къде се влиза с най-високи оценки от средното образование; кои са специалностите, които гарантират 100 процента работа веднага след дипломирането; какво е най-доходно да се учи в България.
Церемонията ще се състои днес, 12 януари, от 14:00 ч. в конферентен блок NV Tower, на бул. "Г. М. Димитров" 59.
Както БТА писа, на 1 декември 2023 г. в Министерството на образованието и науката беше представена Рейтинговата система на висшите училища за 2023 г. Сериозно намалява броят на безработните висшисти в България, като в някои специалности е под 1 процент, увеличава се и доходът на завършилите студенти. За някои специалности доходът на завършилите студенти е 4000 лева, а в други - 6000 лева, каза тогава министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков. Той добави, че това е 13-ият рейтинг на университетите и може би той е най-добрият, и показва устойчивост. Рейтингът показва и някои интересни факти - увеличава се броят на чуждестранните студени и се повишават публикациите на българските учени в международните бази данни, съобщи образователният министър. Той обясни, че рейтингът и данните от него се използват за формиране на политики във висшето образование, като от него зависи и комплексната оценка за качеството в университетите.
На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход имат завършилите "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" - 6469 лв. (при 5592 лв. регистриран през миналата година), следвани от завършилите същото направление в Нов български университет - 5767 лв. (при 4333 лв. през миналата година). Това беше съобщено при представянето на тазгодишното 13-о издание на Рейтинговата система на висшите училища в България в МОН.
Най-висок среден облагаем доход получават завършилите "Информатика и компютърни науки" и "Военно дело" (над 4000 лв.), следвани от тези, които са завършили "Металургия", "Математика", "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми", "Комуникационна и компютърна техника" и "Национална сигурност" (между 3000 и 4000 лв.).
Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната, като цяло е 5,08, което е най-високото измерено ниво от 2013 г. По конкретни висши училища с най-висок успех от средното образование са приетите първокурсници в направлението "Информатика и компютърни науки" на Софийския университет (5,75), следвани от тези, приети в направленията "Обществени комуникации и информационни науки" на Американския университет и в "Медицина" на Медицинския университет в София (5,72).
Трите професионални направления с най-много действащи студенти през 2023 г. са: "Икономика" с 24 906, "Педагогика" (16 900) и "Медицина" (12 660). Най-малко студенти се обучават в направлението "Теория на изкуствата" - 48.
Висшето училище с най-голям брой действащи студенти е Софийският университет "Св. Климент Охридски" - 19 167, следвано от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" с 16 226 и от УНСС с 14 358 студенти.
Две са висшите училища, които имат под 100 студенти. 85 студенти има в Театралния колеж "Любен Гройс", а 94 са студентите в Европейския политехнически университет в Перник, беше съобщено при представянето на последното издание на рейтинговата система на 1 декември 2023 г.
